Членът на Управителния съвет на българската федерация по баскетбол Константин Папазов коментира решението да не се съберат националните отбори по баскетбол за младежи и девойки до 20 години през следващото лято и да не участват на Европейските първенства в тази възраст.

„Това беше тежко решение. И беше специално акцентирано върху това, че в този набор ние имаме чувствително отстъпление. Беше взето решение, за което хората трябва да знаят, че по никакъв начин не ангажира следващите години. Аз съм убеден, че в следващата и по-следващата година отборът, който беше ангажиран в Скопие, макар и някои от тях да са след година 19- и 20-годишни, ще участват”, коментира Тити Папазов в интервю за официалния сайт на родната федерация.

„Не сме го правили с цел икономия. Направихме го с цел на това, че никой няма полза от това да отидем на европейско първенство в Б дивизия без потенциал и да бъдем последни, хората да са демотивирани, да не изпитват радост от играта, от резултатите. А в същото време тези финанси да се насочат към 14-годишните, където ние изоставаме. Защото явно е, че когато започват европейските първенства на 16 години, вече е късно. Трябва да се обърне внимание в по-ранна възраст. И ако това даде резултат, аз не виждам нищо лошо”, каза още Папазов и продължи:

„Ще се борим, това е въпрос и на финансиране, в бъдеще да имаме и подготовка за 14-годишните, и за 20, ако наистина имат потенциал. Но е глупаво, когато един отбор няма потенциал, да участва. Това са си го позволили доста големи страни, развити в баскетбола. Няма смисъл да участват, когато нямат потенциал и наистина няма хора, които да отговорят на изискванията, хора, пред които има перспектива да се развиват. Само да декларираме участие и да трупаме негативи като класиране, и да бъдем обградени с негативизъм не е добре.”

„Така прозвучало, това решение будеше много съмнение, но хората лека-полека разбират и осъзнават. И аз съм убеден, че истинските резултати ще бъдат догодина, ако наистина отборът до 14-години направи едно предварително израстване и влезе подготвен, отдели му се внимание. Когато има отбор с потенциал, ние не сме глупави да го ограничим. Това ще си проличи още на следващата година, убеден съм”, коментира президентът на баскетболния Левски 2014 Тити Папазов и добави още:

„Не е лесно да се вземе едно такова решение и най-тежко ни е било на всички нас. Ние сме го мислили много – плюсове, минуси, но смятам, че оценката и реализацията на това, което сме взели като решение, ще бъде догодина. Ще се види дали сме сбъркали. Надявам се да не сме. Никой не го е правил с цел да загроби баскетбола. Ние трябва да стимулираме хората, които играят на Европейско първенство, да имат амбиция, да вярват в своето бъдеще, Европейското първенство да бъде арена за тях, а не за отбиване на номера. Естествено, винаги може да има „за” и „против”. Тук не става въпрос да се разделяме на лагери, става въпрос да решим нещо, което наистина е в интерес на баскетбола. Аз лично като член на УС, който съм гласувал „за” това решение и стоя зад моята позиция, имам своите аргументи и се надявам, че са правилни.”

- От гледна точка на президент на клуб с доста млади играчи в мъжкия отбор, как се отразява това на мотивацията на баскетболистите?

- Доста млади играчи играят в момента в Левски 2014, да. Общо взето единственият потърпевш от това решение е Данчо, но аз смятам, че той ще бъде на ниво мъжки национален отбор догодина. Данчо ще играе на Европейско през 2018 г. Аз съм убеден, че тогава България ще има отбор до 20 години, на който Данчо ще бъде лидер, ще бъде фактор. Отборът на Мъни, който ще бъде една година по-млад – ще бъде встъпителна година за 20. Ние няма да направим нищо, което да е против интереса на голяма група от играчи.

Аз не се правя на герой. В никакъв случай не е мое решение в Левски 2014 сега да се разчита предимно на млади българи. Това е следствие на икономическата ситуация, в която изпадна клубът. Когато този клуб беше добре финансово, ние инвестирахме в млади играчи, които сега реално се отблагодаряват. И имаме спасение, когато нямаме финанси, да работим с тези млади играчи. Това е и техният шанс. Тези млади играчи нас ни спасяват, ние пък им даваме възможност по-рано да се докоснат до големия баскетбол. Това би трябвало да ги мотивира, да ги накара по-бързо да възмъжеят, по-бързо да усетят отговорността, по-бързо да им дойдат големите амбиции да видят плюсовете на това, което имат от любовта към баскетбола.