Едва ли вече са останали баскетболни фенове, които да се питат кой е нисичкият човек, който се вълнува до пейката на националния ни тим. Или човекът, който подскачаше от радост след мача в Торино, който на практика класира България на Европейското първенство. Човекът, който бе неизменно до Пини Гершон по време на престоя му у нас.

 

Аврам Ковалски, дясната ръка на Гершон още от времето в Макаби Тел Ави, прие също като своя приятел и колега Пини предизвикателството да води България.

 

Тази сутрин 49-годишният треньор по физическа подготовка си замина за Израел, но с ясната мисъл, че работа му начело на националите ни продължава скоро.

 

 

„Преди да започнем с интервюто искам да благодаря на българската федерация по баскетбол и на президента Мишо Михов, че се погрижиха да откликнат на всичките ми изисквания като треньор, което помогна изключително много за израстването на тима и осигуряването на условия, каквото не е имало преди. Ще дам като пример витамини, лекарства и оборудване за физиотерапия, което помогна на щаба за по-малкото контузии и възстановяването на играчите. Оценявам това изключително много и ако може да кажа за бъдещето – ние едва започнахме. Има още неща да бъдат изпълнени, за да може да продължим да напредваме. Говоря за малки неща, които обаче са много важни в нашата работа и наистина оценявам усилията на федерацията. Второ – искам да благодаря и на хората от олимпийската лаборатория, защото поисках да тестваме играчите, за да имаме бегла представа в какво състояние са те. Това беше много важно, за да приспособим нашата тренировъчна програма и да не причиним някакви контузии. Наистина благодаря на всички професионалисти, които ни помогнаха в тази задача. И мога да ви кажа, че за някои от състезателите наистина имаше подобно приспособяване, за да може да контролираме тренировъчния процес и колко минути прекарва даден играч на терена, за да могат да издържат на високото темпо, което Пини искаше да наложи. Никой не благодари на тези хора, защото те са в сянка, но се надявам, че ще продължим работата си в бъдеще и ще започнем още от юношите, за да следим как се развиват те. И последно, но не и по значение искам да кажа от мое име, а ако мога и от името на Пини да споделя, че част от успеха се дължи и на обстановката, която ни заобикаляше и хората, които ни накараха да не се чувстваме като чужденци в България. Искам да благодаря на семейство Папазови, на теб и на други много хубави хора, като “Internet professor” (Валентин Ангелов), заради които почувствах и Пини също, че имаме второ семейство тук. Имахме много хубави моменти и не говоря само за празнуване, защото всички видяха, че има време за празнуване, но и време за работа. Много благодаря, че ни приехте като част от вашите семейства и наистина го оценяваме!

 

- Беше ли голяма изненадата голяма в баскетболно отношение и колко трудно беше да се работи с това, което видя тук при пристигането си?

 

- Ами на първо място това беше предизвикателство. И не говоря само за баскетбол, защото аз не съм баскетболен треньор. Аз съм треньор по физическа подготовка и имам двайсетгодишен опит в подготовката на атлети на високо ниво. Повечето от тях са баскетболисти, но не всички. Също така съм частен консултант на тенисисти и футболисти, а освен това работя и със спортисти в други спортове. Точно в тази насока се опитва да бъда именно помощник на треньора, да му помагам с опита си там, където може да има по-малко знания, да се опитвам да приложа неговата система върху играчите и просто да съм част от екипа. Наистина е предизвикателство, защото има много положителни характеристики във всички страни от Източна Европа. Тук се работи много и новото на понасяне на болката е много високо. Видях това в Гърция и го виждам и тук. Давам като пример това, че ако някой от скъпоплатените спортисти получи удар в носа и кърви, той прекратява тренировката и повече не се връща. А тук – слага тампон и след минута казва на треньора, че е готов. Това е хубаво, но не през цялото време се налага да работиш толкова сериозно. Трябва да се работи по правилния начин, а понякога хората мислят, че така успокояват съвестта си. После понякога треньорите не разбират защо състезателят е уморен и не може да издържи на високо темпо, а тук идва моята роля. Сега трябва да се прилагат обновените тренировъчни системи, защото ако се върнем в миналото – тогава просто са оцелявали най-силните. Това са дребни неща, които обаче са много важни, защото повечето отбори тренират по един и същи начин, а въпросът е кой е по-свеж и по-готов. Просто трябва да се търси най-добрата комбинация и давам един пример – легендарният треньор Боби Найт в миналото казал, че не иска повече югославяни на семинарите си, защото те прилагат системата и добавят сериозна дисциплина, а после идват и го надвиват със собствените му методи. Защото в днешно време хората са готови да плащат просто, за да получат знания.

 

- Мислиш ли, че българските баскетболисти разбраха какво се опитвате да ги научите и искат ли да напредват?

 

- Абсолютно и като един вид учител ще кажа, че най-голямата отплата е да видиш реализацията. Например вчера се развълнувах много, когато всички дойдоха и се поздравявахме и това не беше само, защото сме изпълнили целта си. Усещането, че хората искат да запазят контакта и че имат полза от това, което се опитвах да ги науча, дори и само 2-3 неща да им останат. Спечелих повече от пари е емоциите бяха много, което ме прави щастлив, че момчетата искат да се учат. Видях, че те усещат промяната.

 

- Дойде тук в екип с Пини, така че въпросът е – от колко време работите заедно и как реагира, когато той ти каза, че ще тренира България и иска ти да дойдеш с него?

 

- Ами познавам Пини от 8 години, когато той започна работа в Макаби. Ами за него мога да се изкажа като човек, който казва за друг, че Господ го е изпратил при него. В миналото ми има двама треньори, които са отдавали важна роля на специалисти в моята област – единият е Ралф Клайн, за който съжалявам, че почина наскоро. Той бе един от първите, които още през 1987-ма използваха кондиционните треньори в баскетбол. Пини пък издигна тази позиция до нивото на помощник-треньор като част от взимането на решения. Оценявам това много и явно е трябвало да се срещнем. Разбрах, че колкото аз искам да дам, той толкова иска да вземе, защото като треньор той се нуждае от много информация, а после той взема решенията накрая. Това прави екипа по-добър. Разбрах, че ще се получи, когато веднъж след един мач казах на Пини – „Трябваше да направиш това и това с този играч”, а той отвърна – „ОК, Ковалски, умен коментар, ама какво да го правя сега? Защо не ми го каза по-рано”. Отвърнах, че никой не ме е питал като кондиционен треньор, защото асистентите го правят, но Пини бе категоричен, че мога да му казвам какво мисля по време на мача и така постепенно се научих кога да отивам до него и да споделям различни неща. Така, че просто трябва да разбереш каква е твоята роля, а после той взима крайните решения. Не съм се колебал да дойда в България, защото както казах още от първия момент бяхме посрещнати много топло. Защо да се колебая? Пини каза, че е предизвикателство и аз го приех по този начин. И сега никой не може да каже, че сме тренирали само играчи на високо ниво, а показахме, че можем и със състезатели, които не са толкова известни да постигнем резултати.”

Очаквайте в gong.bg и втората част на интервюто с Аврам Ковалски!