Едно е да искаш, друго да можеш, а съвсем различно – да го направиш. Българският национален отбор по баскетбол искаше много, можеше не чак толкова, и направи съвсем малко. Победи на Европейско първенство. Победи аутсайдера в групата. Не, другия аутсайдер, за да сме точни. Това е истината, Белгия не са нито много по-силни от нас, и в никакъв случай по-слаби. Победихме съперник, с който си бяхме равни. А това показва, че в края на краищата, можем да издържим. Сами си изпуснахме победата срещу далеч по-класна Словения, и грешките срещу Белгия също не бяха малко. Но е хубаво да знаеш, че когато си равен на противника по технически качества, си поне с една идея напред на финала, със сирената.

Играем грозен баскетбол, обаче, това е, счупихме каръка, „написахме историята”. Говоря от този род и число, макар че не сме точно „ние”, а онези, които си залагат всичко на терена, за да напишат тази история. Някои залагат здраве, други – сърце, трети – други части на тялото. Както дойде.

Единственият, който реално играе хубаво тази иначе прекрасна игра до момента на Евробаскет за нас, е Ърл Роулънд. На отметката, ама той даже не е българин, ще си позволя нещо, което по принцип не бих направила. Ще цитирам Ърл от личния му профил в една социална мрежа.

Въпрос: EJ how come, you are eligible to play for Bulgaria?

Отговор: Because I'm Bulgarian...

Да, той е българин, или поне играе, за да го заслужи. Може би не от патриотични подбуди, но това в случая няма особено значение. Аз бях един от критиците на Роулънд в Полша 2009-та. Сега обаче играта му е различна, може би защото просто е израснал, и като човек, и като умения. Не съм го видяла аз, а онези в Испания, които го дръпнаха в Уникаха от скромния Кремона. Може би го променят и тези, които разчитат на него, и на Филип Виденов, да ги водят напред.

Филип, чиято игра определено не върви, и който в Полша също го отнесе много. Филип обаче изглежда също много променен. Всячески, освен в стила си на игра, и в това, че е роден за нея. Има нещо различно във всичко, което прави Виденов, и може би благодарение на това той успява да излезе от дупката си, и да я прескочи в хода на мача. Да, стрелбата му не спори, но той не се отказва, и накрая потръгва. Филип е наясно с това, което прави, и знае кога да е разочарован и кога не. Каза преди няколко седмици, и го повтори преди Европейското: „Всичко ще е наред”. И мисля, че си заслужава да му вярваме.

Останалите баскетболисти в селекцията също могат много повече, и съм ги виждала да правят повече, и знам, че знаят как. Въпросът е, че когато опре до това, да го направиш, при това на Европейско първенство, при това събличайки железния анцуг, просто в повечето случаи не се получава. Да знаеш как се прави нещо, не значи да можеш да го осъществиш на практика.

Именно това се случва открай време в националния, и къде е проблемът, остава да се търси надълбоко. Защо говоренето преди мач не може да доведе до никъде по време на същинската игра, ще оставим за разискване след най-важните ни срещи на Евробаскет 2011.

В края на краищата, никой от 12-те не играе така, както го правеше през голяма част от сезона си, за клубния си тим. На това се осланям в надеждите си, че имаме бъдеще, и нищо не е свършило. Ако всеки прави, каквото може, а не каквото му се иска, или му се иска да може, може и да успеем да не само да искаме и да можем, а и да го направим. Защото всеки точен наказателен удар, всяка тройка, всеки кош има значение. Една тройка по-малко, и щяхме да си останем без първата победа... Смятай!

Обичам да казвам, че баскетболът е логична игра, и затова го обичам. В баскетбола обаче играят не само ръцете и краката, а и главата, и сърцето, и топките. Но най-вече главата. Без тренировки на високо ниво може да играе само Алън Айверсън, без глава – никой. С повече от нея, сега щяхме да сме с две победи зад гърба си, направо сензацията на Евробаскет. С по-малко – щяхме да сме си пътници за дома. Но, колкото – толкова.

Да не забравяме, че преборихме залозите! Напук на всички, взехме тази победа. Against all odds...

* Заглавието може да се преведе по различни начини, но смисълът му е "Напук на всичко", "Срещу всички прогнози".