Абсурд след абсурд

В българския баскетбол напоследък не е за коментиране. Пък и как да се коментира поредицата от абсурди, на която сме свидетели. И всеки нов по-фрапантен от предишния.

Последният тежък гаф в родния баскетбол, както сигурно мнозина са разбрали, се нарича – наказание за непристойни прояви на публиката и по-точно за обиди към съдиите. Вследствие, отборът на Балкан няма да може да приеме Лукойл Академик в домакинската си „Арена Ботевград“ в третия мач от финалната серия при мъжете.

Моля? - ще попитат незапознатите.

Всъщност трудно е за обяснение за средностатистическия любител на играта. А и как да обясниш, че в баскетбола наказват с лишаване от домакинство за викове „К...ви сте“ от трибуните.

Ясно е – не е приятно. Никак даже. Ама да накажеш даден отбор с лишаване от домакинство за обиди /не расистки/ от феновете, това е меко казано неадекватно за нашата си действителност.

Кой знае, може ръководните органи в бг-баскетбола да са си поставили за цел да превъзпитат една конкретна част от българското общество. Само, че по-добре би било първо да опитат въпросното нещо с мнозина отговорни фактори в системата, пък после да погледнат към феновете...

Търсенето на вина в Дисциплинарно-административният съвет или ръководството на федерацията е някак прекалено елементарно. Та нали въпросният съвет и Дисциплинарният правилник са гласувани и избрани от представителите на клубовете. Излиза, че клубовете сами са приели, че е допустимо да има наказание при подобен случай.... Но така и така за абсурди си говорим.

В деня на втория мач от финалната серия днес, Арбитражната комисия би трябвало да вземе окончателно решение по жалбата на Балкан. При създадените обстоятелства единственото адекватно решение сякаш е – отмяна на наказанието на ботевградчани. Може би, не защото правилникът не е спазен точно, а защото самата интерпретация на въпросния правилник изглежда сбъркана.

Друг е въпросът, дали има реална воля подобна несправедливост да бъде поправена или изказаното всеобщо възмущение е поредната демонстрация на добре отиграно лицемерие в родния баскетбол.

Освен това, може и да не е толкова важно... То колко ли да е важно нормалното протичане на финалния плейоф в първенството на държава, в която явно е нормално повече от година да няма национален отбор за мъже, да няма национален треньор при мъжете и хич да не се знае кога ще има...

Е много песимистично стана - ще кажат някои...

Затова за оптимистите:

Преди дни във Варна на полуфинал в държавното първенство за момчета до 12 години в мач между Черно море и Тунджа тимът от Ямбол остана с 4 човека, а треньорът на варненци Георги Бакалов извади сам свой състезател от игра. В крайна сметка Тунджа взе победата и се класира за финал.

Само че, в този мач няма загубили, още повече в отбора на Черно море Порт Варна.

Защото г-н Бакалов, вярвам, че ще успеете да научите децата, които тренирате на най-ценния урок: Че на първо място е да станат добри хора, а чак след това добри баскетболисти. Нищо, че в бъдеще други може да ги учат на противното.

Така де, дано не всичко е загубено!

P.S.

Мислех да спомена Финалната четворка на Евролигата в Мадрид през миналия уикенд, ама моментът май не е много подходящ. Пък и понякога кадрите говорят повече от десетки думи, така че ето нещо за ценителите:

източник: Gong.bg, Кремена Младенова

Реал Мадрид спечели титлата след 20 години чакане. ЦСКА Москва пак се провали в амбициите си за трофей. Олимпиакос отново направи чудеса от храброст, а магията на Желко Обрадович не стигна на Фенербахче за поне една победа в испанската столица. Гръцките и турските фенове надвикаха местните, но и това не е голяма изненада.