За убиеца с топка в ръце семейството бе на първо място
The Players Tribune
Дерек Джетър
Всичко, което ми трябваше да знам за Коби Брайънт, бе това: по време на приятелството ни всичките ни разговори, които имахме, бяха на една тема – за семейството.
Оставете на страна изключителната работна етика, Мамбата и невероятната воля за победа. Ще оставя всеки да прецени за себе си. Но когато мисля за Кобе, се сещам за тези няколко специални разговора, които имах щастието да споделя с него. При всеки един от тях на някого от нас му се беше родила дъщеричка.
Мислех си за човека, който бе повече от надарен като спортист, който
бе обсебен
от идеята
да бъде
шампион,
който беше истински убиец с топка в ръце. А моментите, които успях да прекарам с него? Той не говореше много за това.
Далеч по-важното за него бе да бъде добър съпруг на Ванеса и баща на момичетата си. Той обичаше семейството си. Той беше семейство. Това беше важното.
Този Кобе ще запомня.
Руският „Спорт-Експрес“ също отдели голямо внимание на отишлия си без време бивш гард.
„Съвременният свят е проектиран така, че дори най-лошите новини в първите секунди се възприемат не с ужас, а със съмнение. Когато се появиха съобщения, че Коби Брайънт е загинал в катастрофа, първата ми мисъл бе: „Това е фейк! Не може да бъде! Това не се случва!“. Спортистът, благодарение на чиято игра израснаха поколения фенове на баскетбола, Черната мамба, не може просто да вземе и да умре на 41 години...
Дори сега, говорейки за Коби в миналото време, езикът не се обръща... Благороден, интелигентен, човек, който е надхвърлил професията и е постигнал успехи и извън нея.
На този фон мачът в Денвър между Нъгетс и Хюстън, който започна половин час след шокиращата вест, изглеждаше като запис на някакъв тренировъчен мач от извънсезонната подготовка. Гледането и възприемането му като баскетбол просто не се случи. За да бъда честен, сега дори е трудно да си спомня кой победи в крайна сметка. Посърналото лице на Джеймс Хардън, който седеше на пейката,
ужасът в
очите на
Ръсел Уестбрук,
огромният брой сълзливи лица на феновете по трибуните, падналите гласове на американски коментатори...“, пише в материала си Игор Баришев.
Други медии пък поместиха спомен за Коби на един от кондиционните треньори на националния отбор на САЩ. „Нощта преди първата тренировка си спомням, че гледах филма "Казабланка" за първи път и беше около 3,30 сутринта. Легнах си, опитах се да се отпусна и да заспя, когато чух мобилния ми телефон да звъни. Беше Коби.
Вдигнах нервно и казах:
„Ало“, „Хей Роб, надявам се, че не те притеснявам, нали?“, чух отсреща.
„Не, не, какво става Коб?“, „Само да попитам дали е възможно да поработим малко за кондиция, това е всичко.“
Гледам часа: 4 и 15 през нощта.
„Да, разбира се. Ще те видя в залата след малко.“
Отне ми около двайсетина минути да се оправя и да изляза от хотела. Когато пристигнах в залата, отварям и гледам Коби на основния терен. Сам. Беше целият облян в пот сякаш до момента е плувал в басейн. Още нямаше 5 сутринта.
Поработихме за кондиция през следващите час и 15 минути, оттам влязохме във фитнеса, където той направи серии от силови упражнения през следващите 45 минути. Разделихме се като той тръгна отново към залата за баскетбол за допълнителна стрелба. Аз се върнах в хотела и легнах като застрелян.
Трябваше да бъда в залата отново около 11 преди обяд. Събудих се, недоспал, чувствах се страшно изморен и всичко останало от липса на сън.
Благодаря ти
Коби, си
казах наум
Изядох един геврек и тръгнах към баскетболната зала.Следващата част ще помня за цял живот, влезна в съзнанието ми и никога няма да го забравя. Всички играчи от състава на САЩ бяха там, настроението беше отлично. ЛеБрон Джеймс си говореше с Кармело Антъни и си спомням треньорът Кжижевски се опитваше да обясни нещо на Кевин Дюрант. В дясната част на терена видях Коби, стрелящ от различни позиции. Отидох до него, потупах го по рамото и му казах: „Добра тренировка тази сутрин“, „А?“, отговори той. „За кондицията, добра работа.“, „А, да, разбира се. Благодаря ти Роб. Оценявам го.“ „И...кога свърши?, с интерес го попитах аз. „Свърши кое?“
„Със стрелбата. По кое време си тръгна от залата?“ „Тъкмо свършвам. Исках да вкарам 800, така че тъкмо привършвам.“
Ченето ми падна. Боже Господи. Точно тогава схванах, че няма изненада за това колко голям е този спортист. Всяка една история за неговата посвещение, за всяко едно негово изказване относно работата, всичко това се събра в едно и ме посрещна сякаш влак ме удря. Няма изненада за мен, че той забива през играчи, 10 години по-млади от него.
Няма друг такъв.
Легендите не умират!!! Почивай в мир!!! Най-добрият който съм гледал!“.
1Коментар