Краят на декември е време за равносметки, анализи, но и за поглед напред, новогодишни желания и заричания. 2016 г. е на прага да си тръгне – каква беше за баскетбола ни тя? 2017 г. е на прага да влезе – какво да очакваме от нея?
 
Официалният сайт на БФБаскетбол се свърза с някои от най-изявените ни играчи за кратко блиц-интервю.
 
Ето какво отговори на въпросите ни една от големите ни надежди в мъжкия баскетбол – крилото на турския гранд Фенербахче Йордан Минчев.

- Каква бе 2016 г. за теб?
- 2016 година за мен беше, със сигурност най-успешната и най-щастливата ми година във всички отношения.
 
- Какви цели си поставяш за 2017 г?
- Първата и най-голямата ми цел е да извлека максимално положителни моменти от живота и баскетбола през идната година. И естествено да се развия като играч технически, тактически и физически.
 
- Какво си пожелаваш за догодина?
- За 2017 година си пожелавам здраве и само здраве. Останалото каквото зависи от мен ще го постигна. Силно се надявам да съм в мъжкия национален отбор това лято.
 
- Беларус и Португалия са съперниците ни за първата фаза за Световното първенство. Преодолимо препятствие ли са?
- Не съм запознат с отборите на Беларус и Португалия, но твърдо мисля че са преодолимо препятствие. Сами видяхме , че когато отборът е във форма и има лека доза късмет, направи равен мач със Словения, а ми се струва ,че и Беларус и Португалия са една идея по слаби от Словения.
 
- Твоите пожелания - към баскетболистите в България, младите баскетболисти, които сега тръгват и към феновете.
- Пожелавам на младите баскетболисти и всички като цяло, да са здрави и целеустремени, да работят наистина здраво и с удоволствие. Защото, не си мислете, че в големите отбори в Европа се работи много по-различно от България. Точно обратното. Просто играчите и треньорите се посвещават на тази игра изключително много и работят всеки ден, за да стават по-добри и по-добри. Изисква се постоянство и работа. И само работа! Единственото нещо, в което са може би идея по-напред, е физическата работа, но това е друга тема. На феновете искам да кажа, че ако наистина се смятат за фенове, трябва да са в залата. Защото само ние спортистите знаем колко е смущаващо и разочароващо, когато излезеш 30 минути преди мач да загряваш и залата е празна.