Едва на 14 години Георги Сираков замина за Италия. Талантливият възпитаник на Баскетболен клуб "Етър- 49" бе взет от БК "Римини", след като предизвика фурор с изявите си у нас. Там роденият на 26 февруари 1992 г. младок попадна в съвсем различна среда и дори му се наложи да прекъсне за една година образованието си. След това продължи като частен ученик и през тази пролет завърши СОУ "Ем. Станев".

Междувременно Сираков обра доста индивидуални награди в Италия, но фалитът на неговия клуб "Римини" го принуди да играе през последния сезон за мъжете на DOMOTECNICA OCTUNI в "А- 2". В момента той си е във В. Търново и тренира всеки ден с Ивайло Стоименов, за когото казва, че дължи всичко в баскетбола. Как е израстнал в чужда страна и какво е общото и различното между България и Италия, разговаряме с Георги в Сираков в баскетболната зала на стадион "Ивайло".

- Колко години вече се занимаваш с баскетбол?

- Станаха десет и малко повече. Всичко започна в училище "П. Р. Славейков", където Станислав Балъков ме насочи към баскетбола. Помогна и баща ми Николай Сираков, който също се е занимавал с баскетбол. После попаднах под крилото на Ивайло Стоименов, който ме направи това, което съм сега.

- Как се чувства едно момче на 14 години в чужда страна?

- Беше трудно решение. Те искаха да отида сам, но по закон не можеше и за това баща ми ме придружи през първата година. След това дойдоха майка ми и сестра ми. Иначе в залата не ми бе трудно, защото там тренират като време повече, но са поразглезени, тъй като натоварванията им са по- леки. Иначе залите са чисти и отоплени, организацията е перфектна, а тук дори няма къде да се изкъпем след тренировка, но за това пък ние при нашите условия сме по- калени. Тук съм тренирал с яке при минус 15 градуса. В Италия ми помогна да се впиша моя характер. Не съм притеснителен, говорех английски и само за 2- 3 месеца научих италиански. Може би защото имах много хубава учителка и се стараех.

- Как те посрещнаха връстниците ти. Идва някакво хлапе от България и иска да е №1?

- Бях първия чужденец при тях и може би и за тях беше странно. После започнаха да привличат и други. Може и от възрастта да е било, но нямаше лоши чувства, нито изолация. Бяха много готини момчета и се вписах от първия ден.

- Харесва ли ти Италия?

- Уникална държава е, всеки град си има своята красота и препоръчам на всеки да отиде поне на екскурзия.

- Спечелили ли развитието ти от това, че отиде в "Римини"?

- Да ти кажа честно по- скоро не. С Ивайло Стоименов работя чудесно, в Италия не съм срещнал специалист като него и за това тук напредвам, а там гледам да поддържам нивото. Индивидуално работя упражненията, които той ми е дал. Ако сега трябва да вземе решение не бих заминал, но и не мога да кажа, че ако бях останал нещата щяха да се развият по толкова добър начин.

- Какво все пак ти дадоха там?

- Един много добър старт. Аз се бях изявил на Европейското първенство в Македония, но там ми създадоха условия за развитие, каквито тук няма.

- Какво загуби от престоя си в Римини?

- Ами първо прекъснах училище за една година. Държа да отбележа, че ако не беше баскетбола щях да залягам много повече на учението. Държа на образованието и след като завърших средно смятам да продължа с висше във Великотърновския университет. Естествено ще изучавам физическо възпитание.

- Във В. Търново възраждат спортното училище. Какво ще посъветваш момчетата, които тренират баскетбол и се чудят дали да се запишат?

- Изобщо да не се чудят. Там ще са треньорите, които изградиха търновския баскетбол. Сега имаме състезатели на много високо ниво и ще е голям плюс за самите деца да работят с тези хора. Освен това в спортното училище се съобразяват с натовареността и тези, които искат да пробият на професионално ниво не бива да го забравят.

- Кой е твоят пост?

- Сложно е и за самия мен, защото с моя ръст и физика трябва да играя единица. Имам обаче таланта да отскачам и стрелям добре и треньорите предпочитат да ме ползват като двойка, макар и по- нисък на ръст.

- Т.е. ръстът не е определящ при теб?

- Не. Смятам, че с много работа и упоритост може да се компенсира всичко. Височината е плюс, но по- ниските правят играта по- бърза и интересна.

- Факт е, че спечели конкурс по забивки по време на "мач на звездите"?

- При това бях най- ниския от участниците. Обявявали са ме и за най- полезен състезател в този мач до 18 години, печелил съм конкурс за тройки, влизал съм в петицата на доста силен турнир. Посъбрах някои награди.

- Беше доста изненадващо решението на треньора на националния отбор до 20 години Любо Минчев да не те включи в състава за отминалото Европейско първенство до 20 години. С какво го ядоса?

- И за мен бе странно, че не ме извика дори на лагер, за да покажа наученото, което не му прави чест. Преди шампионата в Литва бях основния реализатор на националния отбор. Той така е решил, това е неговият отбор, но без да прозвучи нескромно смятам, че ако бях играл щяхме поне да вземем медал и да играем поне на финал. Все пак това бе първенство на "Б" група. Всъщност вече ще се съглася да играя за националния отбор само ако треньор е Ивайло Стоименов, защото при друг човек не виждам смисъл.

- Накъде върви съвременният баскетбол?

- В момента се залага повече на сила, което за мен е голяма глупост, защото без техника няма как да преодолееш съперника. За това трябва да псе съчетаят сила, техника и умение да се стреля, за да се получи добър баскетболист.

- Виждаш ли се извън баскетбола?

- Имах доста интересно предложение. Търсиха ме за модел, но категорично отказах. Първо трябваше да се преместя в Милано и второ отишъл съм там да играя баскетбол, а не да ставам модел.

- Какво ти отнема и какво ти дава спорта?

- Отне ми близките и приятелите, но знам, че тази промяна рано или късно се случва в живота на всеки и като се замисля - радвам се, че нещата се стекоха по този начин, защото така се научих да се справям сам с трудностите. Научи ме на дисциплина, постоянство, отговорност. Изгражда ми характера. Чувствам се късметлия, защото ми плащат, за да правя това, което обичам.

- Кои момичета са по- отворени. Българките или италианките?

- Българките и са по- красиви. Италианските девойки са много по- ревниви, докато българките са по- освободени и темпераментни. Ако трябва да избирам спътница в живота, определено ще е българка.

- Сега накъде?

- Изчаквам. Имам оферти от Болоня и от отбори от "А- 2". Ще реша в близките дни, но мисля да се ориентирам към по- ниското ниво, за да играя повече и да натрупам опит, а ако ми е писано и имам късмет в бъдеще да се превърна във фактор в елита.