Финалната четворка в Атина със сигурност впечатли всички, които по един или друг начин се докоснаха до нея. Било то на мястото на събитието в Гърция или вкъщи пред екрана.

Един от влюбените в играта е и Жулиен Дебове, който е сред авторите в www.fibaeurope.com. Ето и 20-те неща, които са го впечатлили от финалите на Евролигата:


1. Ако сте ме видели в Атина, това е бил моят брат близнак, защото не успях да отида в Гърция тази година. Тъкмо затова си останах вкъщи гледайки мачовете от Финалната четворка на компютъра. И изпитах завист по няколко причини. Особено когато видях снимки от финалите.

2. Платих 7 евро, за да гледам срещите. Имах някои съмнения, но коментаторите си свършиха работата чудесно. Един бивш треньор от Италия имаше страхотни попадения. Заради италианския му акцент от време на време имах чувството, че Борат коментира на живо, но така или иначе беше забавно.

3. Но всъщност най-много се забавлявах, когато италианецът каза: „Това, ако е изстрел, той е Мерилин Монро.” В същото време Серкан Ердоган просеше от реферите наказателни удари след фаула. Открих, че някои играчи имат сериозни актьорски умения. А други – нямат. Имаме си двама носители на голямата награда – Бечирович и Смодис, които изглеждаха като италиански футболисти или актьори в ниско бюджетен филм, докато преиграваха сред контакт със съперник все едно трябва да ги закарат в болница.

4. Както казах, дадох 7 евро за 4-ри мача, но всъщност излъгах. Станаха към 20 евро като включа аспирина, от който се нуждаех след полуфиналите. Аз съм изключителен фен на европейския баскетбол, но това беше трудно за издържане. Често имах чувството, че гледам конкурс за тройки. Имаше към 100 опита за стрелба от линията по време на двата мача. Според математиката, това е повече от 1 на минута.

5. Но, да - отборите показаха страхотна защита. А и съдиите имаха доста работа.

6. Въпреки, че реферите си изпълниха отлично задълженията, все пак си мисля, че можеха да санкционират доста повече неща. Моят личен приз отива при Томас Ван ден Шпигел и Дейвид Андерсън.

7. Като стана дума за Андерсен, той изнесе истинска лекция за уменията си на полуфинала. Той със сигурност бе една от основните причини за класирането на ЦСКА на финала. Но, разбира се Смодис и Папалукас помогнаха много също.

8. Така, Папалукас не бе избран за MVP във Финалната четворка, въпреки 23-те му точки във финала. Но все пак стана най-полезен играч в Евролигата за сезона. Добре де, не го разбирам това. Защо карат хората да гласуват, след като те ще изберат някой независимо от резултатите? В света на Евролигата Сеголен Роаял би трябвало сега да е президент на Франция.

9. Що се отнася до Уникаха Малага – някой сякаш ги бе проклел. Успяха да загубят двама играчи само за две седмици, като и двамата претърпяха операция на очите. Първо Даниел Сантяго, а после и Карлос Кабесас.

10.  И все пак Уникаха успя да стигне до утешителното трето място след победата над ТАУ. Маркус Браун най-после се представи, както се очаква от него. Което значи по-малко пропиляни стребли, а повече решителни.

11.  ТАУ Керамика беше истинско разочарование. Ракочевич игра възмутително. Приджиони беше ужасен, също както и Фред Хаус. Човекът явно се мислеше за Педжа Стоякович.

12.  Луис Скола направи каквото може. Даде някои уроци на доста играчи в полето, но също така сякаш чакаше да му отсъдят 5-те нарушения…

13.  Много баскетболисти пострадаха с фаулове опитвайки се да го опазят, но Панатинайкос просто са много добре окомплектовани. Представете си: Тони Делк и Робертас Явтокас играха само по няколко минути. А те биха били титуляри в доста отбори от Евролигата.

14.  Явтокас остана на терена за около 2 минути (поправка – 3 минути). Но, ако за всеки случай на трибуните имаше скаут на Спърс, литовецът се погрижи да не остане незабелязан за работата си през уикенда.

15.  И така Диамантидис бе избран за най-полезен във Файнъл Фор. Той наистина игра отлично във финала, но не чак толкова ден преди това. Вярно, че свърши изключителна работа в защита. Все пак не е станал най-добрият защитник в Евролигата за нищо. Но честно казано, ако не беше заради феновете, наградата може би трябваше да е за Шишкаускас или Батист.

16.  Финалът беше наистина невероятен. На терена се получи същинска битка. И всъщност е истинско облекчение за мен, че не бях някой от играчите на Панатинайкос. Някои момчета доста се вбесиха… И да, щастлив съм, че не бях гард на ЦСКА Москва.

17.  И двата тима играха твърдо в защита, но в същото време реализираха дори със защитник пред тях.

18.  Панатинайкос спечели с 2 точки. И така – къде беше разковничето? Какво ще кажете за наказателните удари? ЦСКА имаше процент достоен за уважение – 74%, но ако бяха стреляли като Панатинайкос щяха да спечелят мача. Дейвид Андерсен не направи същите попадения като на полуфинала, а Холдън изглеждаше като изгубен в превода. Но пък той трябваше да се изправи срещу Диамантидис и… тълпа от хиляди гърци в залата…

19.  От повечето от баскетболистите на Панатинайкос биха излезли добри играчи в НБА. Но дали… Когато Майк Батис сграбчи топката си помислих, че това е краят. Но… той направи крачки…

20.  И двата отбора бяха просто неотразими! Но най-добри бяха мажоретките. Дори видяхме една от тях да влиза в коша… Сериозно се замислих дали ще се заклещи, както би ми се случило на мен… Слава Богу, че не съм мажоретка.