Александър Везенков се присъедини към лагера на националния отбор в Правец, откъдето даде обширна пресконференция преди първата си тренировка.

Той говори подробно за това как е посрещнал избора си в Драфта и за целта - класиране напред в квалификациите за Световно първенство с България.

"Чувствам се много добре, щастлив съм, за мен е  голяма чест да съм в националния отбор. Благодаря на семейството и треньорите ми, и на господин Давидов и семейството ми, защото той ми помагаше един месец, като негов състезател, като негов малък брат, като негово дете. Благодаря и на всички мои приятели, които ме чакаха тук," заяви Везенков.

"Нищо не се е променило след Драфта. Трябва да се работи още повече. Сега трябва да се докажа в Барселона. Надявам се да съм здрав и да побеждава отборът," продължи той за избора си под №57.

Как е преминала нощта на Драфта? "Беше малко тежко, дълго очаквахме. Гледахме го с Жоро Давидов, аз му казах след 56-я избор, че вече няма да стане. Той каза, че има още надежда. Агентът ми първи ми се обади да ми каже. Именно той ме поздрави първи, после майка ми и баща ми".

Александър Везенков за националния: Това е най-важното в момента

Везенков остава засега в Барселона. "Така прецениха Бруклин, и така трябва да бъде и според мен. Трябва да утвърдя мястото си в Барселона и Евролигата, и мисля, че е добре и за отбора и за мен."

Има и други баскетболни звезди, избирани под №57, и една от тях е Ману Джинобили. "Аз не вярвам много в съдбата и той показва, колко трябва да се работи. И него когато го избраха под №57, никой не вярваше. А има 5 титли. Надявам се, не да стигна него, а да се докосна до това и оттам вече ще видим."

"Най-специалният съвет от баща ми е да продължа да работя и да не се отделям от пътя си."

"Много съм доволен от подготовката в Орландо, за 20 дни не могат да станат чудеса, но се опитахме да направим максималното."

"Аз мисля само за Барселона, искам да се докажа, дай боже да спечелим някоя титла. Но най-важното в момента е националния. След това Барселона. За Бруклин Нетс ще видим."

Относно историята с първия си автограф, даден още на треньора му в Кипър на 10-годишна възраст, Сашо разказа: "Помня го до ден-днешен. Беше много хубаво. Трудно е да се поддържа връзка, не бяхме се чували от две години, но съм много радостен. Обещахме си, че ще се чуваме един-два пъти в месеца."

"Свързаха се с мен от Бруклин след Драфта, казаха, че са много доволни. Казаха, че се радват, че съм вече в тяхната организация. Следващото лято ще се свържат с мен, за подготовка, но ще ме наблюдават през сезона, ще видим как ще са нещата."

Програмата в Орландо. "Тренирах 5 пъти в седмицата и в САЩ баскетбол. Като малък стрелях и мислех, че по 100 шута стигат. Големите играчи, например Стеф Къри, стрелят по 1000 шута. Час и половина тренировка не е достатъчен. Трябва да се остава след нея, да се ходи по-рано. За да се напредва. Това опитвам и аз, да намирам време за себе си."

"Аз не искам да бързам. Искам леко, умерено, да знам какво следва. Без риск няма как да стане, но искам лека-полека. Сега си пожелавам да съм добър човек, това е най-важното за мен и моето семейство."

"Драфтът е една процедура, в която никой не знае какво ще се случи. Да, мислех, че може да стигна и по-висок номер. Както изгубих вярата, така си я върнах за минути. Жоро Давидов бе дори малко по-радостен от мен, аз не успях да го осъзная веднага. Радостен съм, но това вече е история."

"Още не съм говорил с Георги Глушков, очаквам да дойде да ни види, тогава да поговорим. Надявам се да съм вторият българин в НБА."

"Не очаквах, че ще бъда избран от Бруклин. Мисля, че там има предимно млади играчи, искат да се върнат към добрите показатели и да играят плейофи. Мисля, че ще се вдигнат полека, и няма да са там, където бяха последните две години," завърши Везенков.