Преди 3 седмици писах за това как Барселона започват да показват стил и че правят първи крачки към една по-позитивна серия. Основните ми аргументи бяха: силната стрелба зад арката; по-бързото движение на топката; силната игра на Копонен, Олесън, Ренфроу и Доулман; факторът Везенков и лидерството на Анте Томич. В края на януари нищо от това не се разви до желаното ниво. Барселона е тим с невероятна история и страхотни фенове, но кампанията им в момента е в опасност и ще погледнем защо.
 
От последната ни статия каталунците спечелиха срещу Сарагоса и Обрадойро, които са сред най-непретенциозните отбори в Испания, но загубиха от Тенерифе, които се очертават като основен съперник в Топ 4 на Лига Ендеса. В Евролигата загубиха от Бамберг, Олимпиакос и Панатинайкос, и спечелиха само срещу Анадолу Ефес в “Палау Блауграна” при шеметния дебют на Витор Фаверани, който бе голямата причина за успеха. Балансът след седем мача е 3-4, а до края на този месец имат още два мача - всичките срещу Баскония.
 
Големият проблем на Барселона е, че не е един, а няколко. Нека погледнем отгоре надолу. Йоргос Барцокас няма време, в което да тренира отбора и това му пречи да наложи стила си на игра. Гръкът е много обран в поведението си по време на тренировки, подхожда спокойно и като цяло е харесван от играчите си. Плюсове: не дава прекомерна гласност на проблемите в тима. Минуси: не може радикално да промени състава.
 
Тайрис Райс - суперзвездата в състава, която е в основата на най-добрите победи на Барселона, но и супердлъжникът за многото загуби до момента. Не успява да поддържа високо ниво в серия от мачове и бърка, когато не трябва. Плюсове: най-силният играч на Барселона. Минуси: липса на концентрация в ключови моменти. Хуан Карлос Наваро - капитанът на тима, който вече почти не взима участие в тренировъчния процес и който не дава гласност на мислите и емоциите си. Наваро прави по 7 минути в първите четвърти от мачовете, още 7 във вторите и горе-долу с това се изчерпва неговото присъствие в последно време. Допуска много грешки и предпочита повече да стреля, отколкото да взаимодейства с останалите. Амбицията му за това да се състезава толкова дълго, колкото и Пау Гасол, може да се окаже пагубно за Барса.
 
При липсата на лидерство в тима всичко хубаво в играта на Барселона бледнее. Точно като изявите на Джъстин Доулман. Крилото все още може да има убийствена ефективност в стрелбата от дистанция, той е играчът, който показва интелигентност в играта, но през януари загуби блясъка си. Наблегна на ултраиндивидуална игра и като че ли се откачи от останалите. Договорът му изтича в края на сезона и е под въпрос дали ще продължи кариерата си в Каталуния, особено имайки предвид, че заема място на чужденец. Същото може да се каже и за Стратос Перпероглу, който по всяка вероятност ще се завърне в Гърция след края на сезона. Пау Рибас е тежко контузен, Брад Олесън ще отсъства 6 месеца, а към този списък допълваме и Алекс Ренфроу за два месеца. Шейн Лавал също не е на разположение. Кой остава? Виктор Клавер, който е много далеч от пълния си потенциал и досега не е оправдал сериозната сума, която беше дадена за него.
 
Надеждата на Барселона е в Петери Копонен и Александър Везенков, които единствени показват постоянно израстване и до сега не са разочаровали. И двамата поемат отговорност, и двамата разполагат със свежест в играта си, и двамата се включват най-агресивно в мачовете. Любопитно е доколко те ще са в основата на един преобразен тим догодина. До тогава има време обаче. Предстоят два убийствени мача срещу Баскония - един в Евролигата и един в Лига Ендеса. Предстои и Купа на Краля. Всяка грешна стъпка в следващия един месец може да превърне дъжда в потоп.