След два кръга от държавното първенство по баскетбол на колички – турнирите във Варна и Бургас, изходът на шампионата изглежда по-предвидим.

За първи път тази година през юли в Габрово ще се проведе и турнир за Купата на България, който ще предложи нови емоции на състезатели, организатори и фенове на играта.

Първите два турнира от ДП показаха израстване на мнозина играчи. Истинско удоволствие бе да се гледа емоционалната игра на националите Мартин Иванов, Пламен Любенов от Варна 2010 и развитието в играта на Димитър Костов, Николай Ваклинов, Георги Иванов, Григор Иванов от ЦСКА, както и на младоците Антон Фиков и Цветомир Цветков. Не без значение за израстването на Любенов, Костов, Ваклинов и Георги Иванов има и участието на четиримата в мачове от Евролига 3 с екипа на гръцкия отбор Мегас. Четиримата бяха трансферирани за четири мача на тима от Солун и получиха шанс да видят как се готвят и играят техни отбори от Гърция, Турция, Франция, Чехия и Полша, пише официалният сайт на родната федерация по баскетбол. 

Един от най-прогресиращите играчи в българския шампионат по баскетбол на колички е капитанът на шампиона ЦСКА Николай Ваклинов. След турнира във Варна той се утвърждава като фаворит за приза за най-добър подавач със средно по 14 асистенции на мач.

Ваклинов да разказа за поканата към него и още трима български баскетболисти – Димитър Костов, Георги Иванов и Пламен Любенов в мачовете от Евролига 3. В Гърция българските момчета подсилват отбора на солунския Мегас за мачовете с френския Капсаа, чешкия Студанка Пардубице, полския Констанчин и турския Измир Генчлик. Сред класификаторите в надпреварата пък е българката гл. ас. Ирена Людмилова. Мегас губи и четирите си мача - с 37:73 от французите, с 45:84 от чехите, с 42:54 от поляците и с 39:74 от турците. Въпреки това и четиримата български баскетболисти отчитат огромния шанс за развитие, който са получили.

- Как се стигна до поканата да играете за Мегас?

- Миналата година във Варна имаше международен турнир и дойде гръцкият отбор Мегас от Солун. Играхме срещу тях и играещият им треньор се свърза с нас във фейсбук и попита дали искаме три момчета от нашия отбор и едно момче от Варна да отидем да играем в Евролигата. 10 дни изкарахме в Гърция, като последните 3 дни бяха за мачовете от самата лига. Изкарахме една седмица тренировки с тях. Дойде и още едно момче, грък от отбора на Родос. Може би той е най-добрият от гръцкия национален отбор, може би на нивото на турците. Потренирахме с тях една седмица, не можахме много да се стиковаме, но последните мачове взе да се получава, трети-четвърти мач.

- Какво е нивото на баскетбола на колички в Гърция?

- Точно този гръцки отбор, за който играхме, тук във Варна с ЦСКА ги изпуснахме с много малко точки. Просто разполагат с бюджет и имат един босненец и един сърбин. Сърбинът е 2 и нещо, той е с хубава стрелба. Босненецът е с 1 точка, но върши адски много черна работа. Практически е много грамотен. Имат пари, имат бюджет.

Тази година те бяха домакини на един от кръговете, на Евролига 3, миналата година също са играли и са станали четвърти в групата. Те са четири групи и първият отбор продължава на полуфинал, който този месец е в Испания. Иначе гръцкото първенство не е нищо особено. В единия уикенд отборът на Мегас имаше мач с миналогодишния шампион и не беше нищо особено. Мога спокойно да кажа, че тук нашите мачове са с повече заряд, тези на ЦСКА и Варна. Но там имат пари. Иначе всичко беше на много високо ниво. За съжаление не можехме да играем и четиримата едновременно, но играхме доста време. От четири мача ни се събра общо игрово време един мач. И когато някой от нас беше вътре, се усещаше, ставаше по-бърза играта. Но имаше и французи от Лига 2, не че нивото им беше по-високо, но количките им бяха невероятни. И когато ти направят преса 40 минути с тези колички, се скапваш.

- Разкажи повече за мачовете.

- Играхме срещу французи, чехи, поляци и турци. В момента турците са трети след Бешикташ и Галатасарай. Те бяха много нива над нас. Миналата година са паднали в третата Евролига, сега предполагам, че ще се качат във втората. Но те тактически са невероятно грамотни, всеки знае по всяко време къде и какво трябва да прави. Могат да играят със затворени очи. Изключително бързи, изключителни стрелци. Просто ни оставиха да поиграем последния мач, защото можеха да направят страшна разлика. Дори само да ги гледаш отстрани, беше много полезно.

- До колко беше полезно това участие за собственото ви развитие?

- Беше много полезно. Виждаш другите държави - кой как играе, защото всеки отбор си има тактика. Французите разчитат повече на бързина, защото не са толкова добри стрелци. Поляците разчитат на едно момче, което е над 210 см. Чехите разчитат на ниска петица. Докато турците чакат да сгрешиш, загледаш си се за една секунда, те не пропускат.

- Какво разказахте тук в България и как ще помогне натупаният опит в родното първенство?

- Моята цел е да покажем на моя отбор какво научихме, какво видяхме, защото всичко е много по-различно, организация, загрявка. Те имат кондиционни треньори, които водят загрявката. След тренировката има стречинг, което тук не правим. Тренировките са по-дълги, по-редовни. Цел може да ни е следващата година да играем в чужбина. Има няколко момчета в България, които са на такова ниво, че спокойно могат да играят в топ отборите на Гърция. Не казвам, че ще са основна петица, но се справят наистина добре. Има талант при нас, но ние сме още нови, прохождаме. Докато там вече всичко е изградено, хората вървят по утъпкан път.

- Тази година първенството показва прогрес…

- Имаме двама 14-годишни, няколко в ранните си 20 години. Много неща можем да им покажем, но трябва време, защото не са едно и две. Като се започне от движението на количката, от къде да влизаш, кога да спреш. Това са неща, които се изграждат с години. Седма година играя и като видях как играят турците, установих, че съм в началото. Но пак наблягам на качеството на количките, защото те са 50% от този спорт. Всяко едно негово забутване за мен е пет. Имаше французин без една ръка от китката, а на другата с няколко пръста, но беше по-бърз от мен, а и стреляше хубаво, подаваше. Имат всичко, просто отиват, сядат и почват да играят. Докато тук мислиш как да вземеш един за мача, да прибереш друг. Там големите отбори имат автобуси, кондиционни треньори, масажисти, хора, които се грижат за гумите. Ние тук имаме за всичко един човек.

- До колко са реалистични плановете ти за кариера в чужбина?

- Искам да отида, за да видя на какво ниво съм. Защото за 3-4 мача не може да се прецени. Ако изкарам един сезон там, със сигурност след това ще се върна. Дори само с националния отбор да отидем на лагер някъде, ще покажа, каквото съм научил.

- Да се върнем у нас – ЦСКА отново започна първенството в ролята на фаворит за титлата…

- Нашата цел е само една – да защитим титлата. Засега нещата вървят добре, има хора, у които се вижда развитието. В бургаския отбор има много голяма промяна в сравнение с миналата година. Но им трябват още хора, за да могат да направят по-конкурентен отбор. В нашия отбор също има две момчета, на които им се качи нивото, в другите отбори също. Мисля, че вървим напред, добре се развиваме, дано така да продължава. За нас е най-трудно излизането, достъпната среда, стигането до тренировката. Вече като влезеш в залата е съвсем различно. Хора, които преди това са били затворени в себе си, не са излизали, получават ново семейство. Ние сме много сплотени, тренираме заедно, помагаме си. Опознаваш отблизо 30 нови човека, които ти стават много близки. Това страшно много ти помага за рехабилитацията, особено за хора като с моята травма. Но най-хубавото е, че излизаш сред свои, чувстваш се на място. Не е като да излезеш навън на заведение, което не е достъпно, да се чудиш можеш ли да отидеш до тоалетната. Заради това повечето не излизат. За съжаление нещата, които трябва да са най-достъпни, като тротоарите, например, не са, дори в София, а за провинцията да не говорим. В Румъния в малките градове е достъпно навсякъде. В по-големите държави от леглото ти до всяка точка от града има достъп, а ако няма, има хора, които са там, за да ти помогнат. Тук хората още се учат. Напоследък започна да се говори повече за хората с увреждания и хората започнаха да привикват, че има такива хора, които живеят сред тях, преди това не ги забелязваха. Баскетболът много помага за това, с цялото отразяване. Дори само да го видят, хората вече знаят, че има такива хора, спортисти, които имат невероятни постижения. Надявам се и ние с баскетбола да имаме такива успехи. Баскетболът помага много на идеята тези хора да се приобщят, дали чрез спорт, дали чрез работни места. Каквото и да е, това е голяма крачка за хората в неравностойно положение.