Би трябвало да сме доволни. Би трябвало да се радваме, че треньорът на българския национален отбор по баскетбол ще води един от европейските грандове. Би трябвало да се гордеем всеки път, когато споменават страната ни редом с името на Пини Гершон. И да изпитваме удоволетворение, че специалист с български паспорт размахва диригентската палка начело на клуб като Макаби Тел Авив в Евролигата.

Ама това е въпрос на усещане.

Като моето -да вярвам, че назначението на Пини за наставник на Макаби не застрашава работата му като селекционер на България. Защото вече дори не е толкова важно какво доведе Гершон у нас, а това, което го задържа.

Истината е, че човекът печелил три пъти шампионската титла на Европа си отиде в къщи. При отбора на сърцето му. В залата, в която познава всяко ъгълче. Сред феновете, които го боготворят. В града, където само появата му предизвиква вълнение. След две години далеч от дома Пини Гершон се връща там, където постигна най-големите си успехи.

Само, че за тези две години, вече на 57, Пини намери още едно място, където се чувства като у дома си. И то не е Атина.

В София харизматичният баскетболен треньор получи уважение и симпатии от околните, заради постигнатото с представителния ни мъжки състав. Но не само това.

Всъщност дано не са много онези, вечните критикари, които виждат в премията от 50 хиляди лева и българския паспорт, изпълнената цел на родения в Израел специалист.

Едва ли някой си мисли, че точно това е причината, накарала Гершон да отклони няколко оферти в очакване на обаждане от България за нещо повече от един двудневен тренировъчен лагер за юноши от 20-ти септември насам или засега чудесните, но висящи обещания за създаване на баскетболна академия.

Може и да не се е надявал, но редом с грохналите зали, крещящата нужда от организация и спонсори в българския баскетбол, тук Пини откри приятели. И все по-рядката възможност да споделиш емоциите на някой, който е спечелил доверието ти с голямото си сърце.

Даже няма нужда да споменавам името му. Той също вярва, че има задачи, които приятелят му все още иска да изпълни в родината ни. Като тези да заведе националния ни отбор на Европейското първенство догодина в Полша и да помогне с каквото може за развитието на подрастващото поколение в баскетбола.

Но най-вече знае защо Пини обича България.

Може би наистина домът понякога не е единствено мястото, където си роден, а и там, където се чувстваш нужен и щастлив.