Новото лице в националния ни отбор по баскетбол Васил Евтимов наскоро се сдоби с правото да обече екипа на България. Това, което го свързва с натурализираните американци е, че целта на привличането му е да помогне на страната ни на предстоящото Евро 2009. Разликата, че за него да носи националната фланелка е сбъдната мечта. Разбира се става дума за може би най-познатото име на български баскетболист на Стария континент – Васко Евтимов, който получи безпрецедентно разрешение от ФИБА да играе за България, дори след като е записал официално участие на еврошампионат с Франция. По-големият брат от фамилията Евтимови вече направи първа тренировка с националния тим и със сигурност бе най-развълнуваният в зала „Универсиада”.

„Чувствам се много добре. Снощи не можах да спя, толкова бях развълнуван. Исках да започнат по-скоро тренировките. Нощта ми беше много кратка. Много съм щастлив, че денят вече дойде и започваме да тренираме”, коментира Васко Евтимов пред Гонг.

- Играл си за национален отбор, но този на Франция. Мечтал ли си да играеш за България?

- Винаги съм си мечтал да играя за България, но не вярвах, че ще стане, защото все пак това става за първи път в историята на баскетбола. От начало даже не вярвах, че ще се случи, но ето, че съм тук налице. Готов съм да помогна и много се радвам.

- От както се разбра за разрешението да носиш националния екип, какво коментират съотборниците ти? С някои от тях се познавате добре.

- Шегуваме се. Те ми викат българският американец или българският французин, ама по-скоро ми викат, че съм повече американец, отколкото французин. Разбирам се много добре с момчетата. С повече се познаваме, а с някои сме били даже съотборниците, като Торо например. Аз съм щастлив, че съм тук. Според мен имаме добра група и с нетърпение чакам да се запознаем още по-добре.

- Разбираш ли, че на теб се възлагат големи надежди да внесеш от опита и характера си в националния?

- Да, абсолютно, защото все пак вече съм на 32 години. Натрупал съм доста опит и искам да терена да го донеса някак си и да го покажа на по-младите. Да бъда за пример на всеки.

- Брат ти Илиян може би ще почака още, за да получи разрешение да играе за България.

- Дано не чакаме години за Илиян. Много зле ни се отрази, че не му позволиха и на него да играе за България. Аз цяло лято се опитвах да направя това, което зависи от мен – да говоря с Тони Паркър, но не успях да се свържа с него. Не разбирам решението на френската федерация, защото все пак той е на 26 години. Ако беше по-малъд, да кажат, че е млад и перспективен – да. Те не знаеха дори в кой отбор играе миналата година, което мен много ме подразни, защото така както казват в пресата, че имат голям интерес към него, поне трябва да знаят в кой отбор играе. Той беше много разочарован, защото и на него много му се играеше за България. И на мен ми се искаше да играем заедно, но се надявам догодина да направим още един опит и може би на Европейското след две години ще се случи.

- Кога да го очакваме тук?

- Ще дойде след две седмици. Сега води специални тренировки по физическа подготовка. Ще наблегне на някои слабости, които трябва да подобри и на 1-ви август ще бъде тук.

- Какво ново около клубния ти тим?

- Въобще не мисля за клубен отбор в момента. Цялата ми концентрация е насочена към националния отбор. Офертите ще дойдат от само себе си. Аз трябва да съм напълно концентриран в националния отбор и не искам да мисля за нищо друго в момента.