„Животът е такъв кръговрат и такива неща се случват, че всичко е възможно. Само, че нямам никакви амбиции на 51 години вече да ставам треньор на националния отбор. Ние години се въртим в един кръговрат Росен Барчовски- Тити Папазов. Крайно време е да видим и някой друг. Ние изостанахме. Нямаме треньор. Не казвам, че са лоши като треньори. Разберете, те не са никак лоши. Те са добри треньори и Росен Барчовски, и Тити Папазов, но е крайно време и някой друг да поеме националния отбор”, коментира спортният директор и старши треньор на баскетболния ни шампион Лукойл Академик Сашо Везенков пред Гонг.

Той бе категоричен, че първо трябва да се проведе разговори с евентуалните кандидати за нов национален селекционер на мъжкия тим на България. „Не е моя работа да казвам чужденец или българин. На Управителния съвет онзи ден решихме президентът и треньорската комисия да направят предложения. Ние да нямаме Обрадович, та толкова се притеснявате, че може чужденец да поеме националния отбор. За българин освен Георги Младенов и Любомир Минчев, аз не се сещам за някой, който може да поеме националния отбор. Треньорът на националния отбор, каза го г-н Чолаков на събранието, не е само въпрос на треньорски познания. Съвкупност от много неща е да си треньор на националния отбор. Много е различна мотивацията от тази в клубния отбор. Те идват да играят за честта на България”, каза още Везенков и продължи:

„От имената, които се споменаха, ако не се лъжа Друкер беше единият, носител на УЛЕБ с отбора на Апоел Йерусалим, Кох, Цви Шерф, ако не се лъжа също има интерес. Ние не знаем какво искат чужденците, нито българите. Това е тема на разговор кой какво ще иска. Нека първо да се проведат разговори. Моят глас е само един глас в Управителния съвет.”

А, дали смята, че новият треньор трябва да опита да върне близнаците Иванови в националния тим, спортният директор на „студентите” сподели: „Те са едни прекрасни момчета, въпреки че всеки си е особен сам по себе си. Новият треньор трябва да говори с тях и да види тяхното мнение, да види какво ги е накарало те да не искат да играят в националния отбор. Ние нямаме много Иванови, за да не можем да ги убедим да играят. Но те самите, ако не са убедени, че не искат да играят за България, тогава няма какво да насилваме нещата. Убеден съм, че след един разговор с тях двамата новият треньор би намерил общ език с тях и биха се разбрали. Но, ако те самите не искат, няма как.”

Попитан, дали България може някой ден да постигне например четвърто място на Европейско, както Македония, Сашо Везенков отговори: „Вижте България не е Македония. Малките се раждат с други виждания. Може би България не е баскетболна държава и аз не мога да упреквам само нашите треньори, защото десет от нашите най-големи таланти заминаха за чужбина и не виждам да са се променили много. Аз до преди година-две бях готов да кажа, че нашите треньори са най-големият проблем. Да, ама Маршавелски замина за Щатите и се върна тук. Един Павлин Иванов, който отиде от Бенетон Тревизо, през Будучност и – в Ямбол. Това при най-добрия мениджър – Мишко Ражнятович. Това нещо на мен не ми се връзва. Един от най-големите таланти и аз съм убеден, че той има място в националния отбор- Митко Димитров в момента е в Австрия.”

Колкото до сина си Александър Везенков и дали го съветва да остане здраво стъпил на земята, Сашо Везенков сподели: „Той няма един ден без националния отбор в България. Искам тук да кажа, че националният отбор е помогнал с всички треньори, които бяха, с Георги Димитров, Петко Делев, с Георги Младенов. Всички са помогнали за това, но той е тук само лятото. Това е най-големият проблем за малките- мениджърите. Идват и започват да говорят нереални неща. И едно дете на 18-19 години започва леко да лети. Но след месец или година се разбира, че това не е реално. Аз какво ли не слушах- Деян Карамфилов с предложение от Макаби Тел Авив. Хора, разберете, ние сме българи. Ако е Карамфилович или Иванович, тогава нещата стават много по-лесно при същите способности на момчетата.”