Капитанът на Рилски спортист Александър Груев на практика е лицето на баскетбола в Самоков през последните години. Гардът води уверено тима от няколко сезона, и е основна съставна част за успехите на настоящата формация. Старши треньорът на Рилецо Александър Тодоров не крие колко разчита на Сашо Груев, а съотборниците му винаги знаят, че могат да се осланят на него в ключовите моменти.

Рилски спортист ще играе на полуфинал в Националната баскетболна лига за първи път в историята си. Това обаче е всичко друго, но не и случайност, след като тимът вече игра полуфинал за Купата на страната, и стана шампион на Балканската лига. Програма минимум е изпълнена, но както Сашо Груев казва „апетитът идва с яденето”.

Рилецо бе безапелационен срещу Спартак Плевен на четвъртфиналите, но следва Лукойл Академик – лидерът от редовния сезон. За битките дотук, и предстоящата война, Александър Груев сподели своите впечатление, като бе категоричен в едно – „Няма да се дадем без бой”.

Как се стигна до двете поредни победи над Спартак Плевен? Какво бе малкото, с което ги надиграхте и в двата мача?

Първо, подходихме изключително сериозно към първия мач в Плевен. Отидохме там, убедени, че ще спечелим. И двата мача бяха много равностойни, и мисля, че накрая характерът се оказа от решаващо значение. След спечелването на Балканската лига играем с повече увереност и самочувствие, които в случая ни помогнаха да победим и в двата мача.

За първи път Рилски спортист стига до полуфинал, за теб, като капитан и толкова отдавна в отбора, това има ли специално значение?

Наистина, след толкова години труд, този полуфинал е нещо по-специално. Преди години, когато дойдох в Самоков, започнахме от нулата. В началото беше много трудно, никои не ни броеше, и само спортист, който е минал по този път, знае какво е да го извървиш.

В края на миналата година получи много тежка контузия, отмина ли всичко вече за теб и успя ли да я забравиш вече?

Контузията наистина беше тежка, по-тежка, отколкото докторите предполагаха, и затова бяха извън терена повече от два месеца. През цялото време си мислех, че в момента, в който се оправя, ще започна да играя нормално, но за съжаление, не беше така. Бях загубил игрови ритъм, и ми трябваха много тренировки и мачове, за да си го върна. Вече се чувствам отлично и се надявам занапред да нямам такива тежки контузии.

Изпълни ли Рилски спортист целите си за този сезон, в началото говорехте за три полуфинала, а взехте дори и трофей?

От една страна, направихме много през този сезон, и някой може да каже, че вече сме си изпълнили целите. Но апетитът идва с яденето. Няма спортист на света, който да си е поставил за цел полуфинал, и когато стигне до там, да не иска да го спечели. Още повече, когато съперникът ти е Лукойл Академик, най-добрият отбор в последните години в България.

Вече веднъж победихте Академик през редовния сезон, ще успеете ли да го направите отново?

Ние лично вярваме, че можем да постигнем нещо в този полуфинал. Много ще разчитаме на подкрепата на нашата публика. Последният мач, който изиграхме с Лукойл в Правец, беше на практика пред самоковска публика. Вярвам, че и този път ще са с нас при гостуванията, а за домакинствата не се и съмнявам, че залата ще е пълна.

Това, че ги победихме веднъж през сезона, а в другите мачове бяхме равностойни, ни дава допълнителен заряд за полуфинала.

От друга страна, в Лукойл са събрани най-добрите баскетболисти в България. След като ги победихме през сезона, ще излязат изключително мотивирано срещу нас. С идването на Георги Младенов при тях, се промени манталитетът и отношението към мачовете.

Единственото, в което съм сигурен за полуфинала е, че няма да се дадем без бой.

За да стигнете до финала обаче, ще се наложи да ги победите не веднъж, а три пъти, имате ли сили за подобно нещо?

Ако става въпрос за физически сили – нямаме проблем. Не мисля, че в България в момента има по-добре подготвен физически отбор от нас. Дали ще успеем да победим три пъти, само времето ще покаже. Ние от тези мачове нямаме какво да загубим, можем само да спечелим.

Успехът в Балканската лига повече ви помогна, или ви попречи в мачовете след финала?

Нормално е да има еуфория след такъв успех. Може би по тази причина изиграхме изключително слаб мач като домакин на Черно море. Останахме пети, но това ни върна на земята. Ако бяхме ги победили, и бяхме станали трети, щяхме да играем срещу Левски на полуфинала, а Левски тази година три пъти победи Лукойл.

Мачовете в Балканската лига обаче ни бяха и от голяма полза, помогнаха ни страшно много, и според мен плюсовете в крайна сметка са повече от минусите.

За финал – бил си част от националния отбор – имаш ли амбиция отново да станеш част от него?

Разбира се, за мен би било чест отново да нося националния екип.