Три дни след приключването на турнира за Купата на България по баскетбол при мъжете за 2018 година и финала на надпреварата във Велико Търново, президентът на БФБаскетбол Георги Глушков покани представители на медиите на пресконференция, на която да внесе яснота около процедурата по избора на Старопрестолния град за домакин на двубоя.

"Пожелах да направим тази пресконференция след финала на турнира за Купата на България, защото не исках да създавам допълнително напрежение, каквото беше внесено, преди финалния мач. Работя с факти и искам да уточним някои неща, които не бяха споменати в интервютата. На 10 юли 2017 г. на УС на БФБаскетбол, в присъствието на 8 члена, единодушно се взе решение датата на финала за Купата да е 3 март и да се играе на неутрален терен, одобрен бе форматът на турнира. Някой ще ме попита – защо тогава не беше определен и градът? Защото право на участие в Купата имаха и отборите от А група, географията на турнира беше много широка. Нямаше как да вземем такова решение. Но сигурно, дори ако го бяхме го определили, може би пак щеше а бъде Търново като град, който няма участие в НБЛ и А група", коментира Георги Глушков, цитиран от официалният сайт на БФБаскетбол.

"Веднага след полуфиналните срещи на 17 февруари, събота, в понеделник уведомих президентите на двата клуба, осигурили си участие във финала, че имам предложение мачът да се играе в град Велико Търново. Г-н Георгиев ми каза, че има предложение мачът да се проведе в Ботевград. Разбрахме се да се съберем на УС в сряда и определим мястото на провеждане на мача. С това решение от 10 юли, с приемането на това, че мачът ще се играе на неутрален терен, и датата на финала, БФБаскетбол стана организатор. Това означава, че аз като председател трябваше да подпиша всички документи, свързани с осигуряването на сигурността и Закона за опазване на обществения ред при спортни мероприятия. Смятам, че като организатор имам право да давам предложение, обосновано, във връзка със сигурността и целесъобразността, още повече, че всички разходи по организацията на финала на Купата на България за мъже за 2018 г. са на БФБаскетбол", обясни още президентът на родната федерация по баскетбол.

"На това заседание присъстваха всички членове на УС и то имаше една единствена точка – определяне на домакин на финалния мач. Имаше две предложения – Велико Търново, другото предложение бе на инженер Петър Георгиев – Ботевград. Имаше дискусия, в която участваха всички членове на УС. Направихме дори повече от това – обадихме се и уточнихме, че във Варна не може да се проведе финалът, защото залата е заета. Установихме също, че в Панагюрище залата също е заета, допълнително уточнихме, че зала „Армеец“ в София също е заета и не може да се проведе това състезание и в нея. Така че аз подложих на гласуване двете предложения. Бе обявено, че гласовете са били 6 на 4. Това не е вярно, защото в протокола е записано – 6 гласа „За“ и 4 „Въздържали се“. Представителите на тези, които участваха във финала – Левски Лукойл, се въздържаха от глас „За“. Решението на УС бе това – Определя Велико Търново за домакин на финала на турнира за Купата на България на 3 март", каза Глушков и добави:

"Няма да коментирам изявленията на инж. Петър Георгиев. Те са лично негово мнение и усещане."

"Смятам, че финалът за Купата се превърна в празник на баскетбола. Моето предложение бе да бъде в този град, а не в Ботевград, уважавайки и ботевградската публика, и тази в Пловдив. Тези градове от години имат представители в НБЛ. Техните фенове имат възможност да гледат баскетбол на високо ниво почти всяка седмица. Феновете там и децата, които играят баскетбол там, имат тази привилегия да се докосват до баскетбол на много високо ниво. Убеден съм, че трябваше да дадем тази възможност и на град, който няма възможност да има отбор да играе баскетбол на високо ниво, ние ще дадем възможност на хората там, които обичат баскетбола или са свързани с него по някакъв начин, също да имат тази привилегия да гледат един път през тази година баскетбол на високо ниво", коментира още Георги Глушков и продължи:

"Смятам, че решението ни беше правилно. Особено след финала. Видяхме пълната зала. Внушенията, които бяха направени, преди мача, за присъствие на фенове, които не отговарят на баскетболните ни критерии за поведение на мачове, бяха неоснователни. И двете агитки бяха много коректни. Мачът протече по начина, който всички искахме, така че това беше добро за българския баскетбол. От тук нататък доброто впечатление, оставено от този мач в общинското ръководство на Велико Търново в лицето на кмета, в лицето на органите на сигурността, които бяха ангажирани и имаха притеснения във връзка с изявленията преди двубоя и не се сбъднаха. Искам специално да благодаря на кмета Даниел Панов, на общинското ръководство на града, на директорката на ДКС „Васил Левски“ Таня Димитрова, а също и на охранителната фирма, чиито служители направиха така, че всичко мина по най-добрия начин, с много фенове и пълна зала."

Единственият българин, играл в НБА до момента, засегна и други теми, на които в последните месеци бе обърнато особено внимание в общественото пространство:

"Имаше доста Отворени писма от началото на годината до сега. Ще започна от Треньорската комисия. Трябва да припомня, че на Общото събрание на БФБаскетбол през 2015 г. представителят на БК Рилски спортист Борислав Чилингиров предложи Съдийската и Треньорската комисия предложи да станат независими комисии, т.е. техните гилдии да си избират председатели и УС да не избира председателите им. Искам да се върна малко по-назад - през 2011 г., когато бях избран за президент, се отказах от правомощията, които имах съгласно Устава на БФБаскетбол, президентът да определя и назначава националните треньори, да избира и назначава председателите на Треньорска и Съдийска комисия. Уставът беше променен и моите права бяха сведени до утвърждаване, по предложение на Управителния съвет, старши треньорите на националните отбори, а също важи и за председателите на ТК и СК две комисии. За решението през 2015 г., което беше неочаквано, се наложи да изчакаме една година, за да може на следващото Общо събрание да променим устава, и това решение да влезе в сила. Това се случи на 2 септември, 2016 г. С промяна на Устава Треньорската и Съдийската комисия станаха независими, т.е. -  нито президентът, нито Управителният съвет, има право да уволнява и назначава председателите им. Те се избират от техните гилдии."

"Като член на УС, смятам, че според правомощията, които имаме, имам право на глас по отношение на избора на треньорите. Записано е, че треньорите на националните отбори се избират по предложение на Треньорската комисия след дискусии и се определят от УС. Не смятам, че сме си превишили правата при избора. Там също беше изнесена информация, която не отговаряше на истината – че само двама треньори са избрани от предложените от ТК. Бяха четири, само две кандидатури не бяха одобрени. Имаше обаче и други предложения, с които УС се съобрази", сподели Глушков.

Президентът на БФБаскетбол не подмина и серията отворени писма във връзка със съдийството.

"Вече уточнихме, че Съдийската комисия е независима. Искам само да спомена – имаше и две регистрирани контестации за мачове в А група (на Атлетик), мъже и Купата на България (на Балкан). Те бяха разгледани своевременно, решенията, които бяха взети, бяха в съответствие с Официалния правилник по баскетбол на ФИБА и всички нормативни документи на БФБаскетбол. През последните две години не си спомням на Общото събрание да са били повдигани въпроси за съдийството. Още повече, че Съдийската комисия, както и Треньорската като независими комисии, а и НБЛ, направиха отчет на ОС, които бяха приети без забележки. Общото събрание е мястото, на което трябва да бъдат предлагани и дискутирани всички предложения, които клубовете смятат за важни. Направихме една промяна. До 12 март, или един месец преди следващото Общо събрание на БФБаскетбол, очакваме предложенията на клубовете за промени. Трябва да бъдат разгледани от юридическа точка, след което да бъдат вписани в работните документи за Общото събрание", каза босът на родната централа и добави:

"Във връзка със съдийските въпроси, имаше пак отворени писма. Не смятам, че членовете на федерацията трябва да контактуват с нас чрез отворени писма, имайки предвид, че тези членове са и членове на Лигата. НБЛ беше създадена след паметната за българския баскетбол 2014 г., когато за един месец загубихме всички спонсори във връзка с действия на клубовете, скандали и изявления по медиите. Тогава беше определено НБЛ да се оглавява от президент и представители на клубовете и да се самоуправлява. Всички предложения да се съгласуват в Лигата, Лигата да излиза с решения, които да предлага на УС за решаване. Не е имало решение, което да е било против предложенията на Лигата до този момент. Имаше и действия, свързани със съдийството, имаше Мениджър съдийство, после се отказаха от това. Всички, предложения, свързани със съдийство и организация на мачовете, е въпрос към НБЛ. Там вече има няколко човека, които се занимават с тези неща и предлагат на УС съответните корекции и промени, както се случи с Дисциплинарния правилник и т.н. И въпреки това – сучи се, че на УС имаше предложения за определяне на Календара в НБЛ, а отделно, предложение за Календара от БК Рилски спортист. Смятам, че отворените писма не допринасят за решаването на проблемите. Не мисля, че това е начинът, по който трябва да контактуваме, за да решаваме проблемите."