„Позволявам си да направя отговор на Симеон Варчев за коментара му по мой адрес на Общото събрание. Аз вярвам в заключителните му думи, че може би е засегнал някой с това, което е казал, но го прави в името на доброто за българския баскетбол”, сподели Тити Папазов пред bulgarianbasket.com и допълни:

„Може само да съжаляваме, че не се възползвахме от огромния опит, с който разполага господин Варчев, особено при участие на европейски финали – той е единственият българин, който има осем официални мача, предполага се, че и за никого не е изненада – осем загуби. И тъй като днес г-н Варчев показа, че има проблеми с паметта съм длъжен да ги изредя, за да може да го подсетя:

Евробаскет 1991 – Италия

24 юни 1991 България – Полша 75-83

25 юни 1991 Испания – България 94-93

26 юни 1991 България – Югославия 68-89

28 юни 1991 Гърция – България 110-83

29 юни 1991 България – Полша 86-90

Евробаскет 1993 – Германия

22 юни 1993 България – Хърватия 83-104

23 юни 1993 Турция – България 78-70

24 юни 1993 Франция – България 91-74

Но във всяко лошо има и нещо много добро. Не аз, а далеч по-мъдрите от мен са казали, че за един бит дават двама небити. В тази връзка г-н Варчев остава завинаги недостижим, едва ли друг български треньор ще има възможността да направи осем загуби от осем възможни мача. Затова мога да кажа, че нашияt щаб на европейското трябва да съжаляваме, че г-н Варчев не беше около нас. Единственото нещо, за което мога да го упрекна, че много късно, 20 дни след нашето участие той осъзна, че може да бъде полезен. Той, както много други, беше приел поканата на широкото сърце на г-н Михов за негова сметка да бъде гост на европейското първенство, дори още повече беше впечатлен от изключителните културни забележителности на Вроцлав. Освен това взе със себе си жена си, сина си, снаха си, та дори и внучето си. Най-вероятно ангажиран по роднинска линия, той не намери време да ни посети в хотела и ни предаде от своя ценен опит на европейски първенства. Вярвам, че нещо е научил от осемте загуби на европейски финали.

Аз съм много емоционален, сигурно много пъти в живота си съм прекрачвал границите на нормалното, но не ми липсват първите седем години. Респектиран от възрастта на г-н Варчев съм готов да приема всяка една критика в името на българския баскетбол. Съжалявам, че трябва да се повторя, но тъй като той има проблеми с паметта, искам на нашия разговор да присъства и свидетел. Чудейки се как да намеря най-безпристрастния, се спрях на господин Hand-off*. Защо на него? Преди много важния мач между Рилски спортист и Черно море от миналата година на видеоразбора един от играчите от Варна задава следния въпрос на г-н Варчев: Как ще пазим hand-off на съперника?, а той му отговаря: Това новият американец в отбора ли е?

Извинявам се, ако съм засегнал някого, просто всичко го правя в името на доброто на българския баскетбол. И тъй като не мисля нищо лошо на Черно море – отбор с голямо бъдеще за българския баскетбол, ще се разгранича от г-н Варчев, който ме съветва да си гледам отбора на Левски и няма да го посъветвам да си гледа Черно море, ‘щото не му мисля лошото.

Въпреки, че бях остро критикуван от г-н Варчев съм готов заедно с него да отидем на летището и да изчакаме да дойде г-н Hand-off.”

*Hand-off – от английски - подаване в баскетбола от ръка в ръка