Големият баскетболен сблъсък между ЛукОйл Академик и ЦСКА предстои, но специалистките в екипа на Гонг нямат спирка. Мария Мицова срещу Кремена Младенова. Запомнете! Накрая ще остане само един или една!

Шест за Лукойл Академик - Мария

  1. Лукойл Академик е в криза, и няма кой да отрече това. „Студентите” обаче са доказали, че са най-силни именно, когато ги боли. Доказали са го в редица случай, и в Европа, и в България. Лукойл Академик може да бъде победен лесно само когато бъде изненадан. ЦСКА обаче няма с какво да изненада толкова Марин Докузовски, тъй като македонецът изгледа внимателно проверката на „червените” срещу Работнички миналата седмица.
  2. ЦСКА продължава да привлича нови баскетболисти, но пропуска нещо много важно – постът плеймейкър. За сметка на това няма спор, че Лукойл Академик разполага с най-добрия на тази позиция в България – Ламонт, още популярен и като Професора, Джоунс. Въпреки че годината не е много добра за Джоунс, той е винаги с крачка пред другите, а когато поиска наистина да направи нещо на терена, няма кой да го спре.
  3. Лукойл Академик определено отстъпва по едно на ЦСКА – центровете. Добрите отбори обаче са наясно как да компенсират този факт. Не е сигурно дали Академик може да се справи с тази задача, но пък феновете на „студентите” не бива да забравят скрития си коз – Бойко Младенов. Младенов винаги се надъхва срещу ЦСКА и трябва просто да му се гласува доверие. А в крайна сметка Лукойл все още може да разчита на Мате Скелин. Въпреки че бе разкрит от отборите в Европа, за рамките на България, Скелин е ОК.
  4. Така или иначе сме почнали с играчите, редно е да включим и Тодор Стойков. В Академик се работи по коренно различен начин от ЦСКА, в тима на „студентите” разчитат на индивидуалностите. Защото знаят, че могат да разчитат на тях. Колективният дух отдавна се е изпарил някъде, но Лукойл все още разполага най-добрия баскетболист в България в предишните няколко години. Време е Стойков и Джоунс да си стигнат ръцете и да бият дори и сами ЦСКА.
  5. В ЦСКА през последните дни повече се гонят за неприлично поведение, отколкото нещо друго. Дали „ловът на вещици” в лагера на „червените” ще се отрази и на играта, остава да видим утре. Но все пак, не е най-приятното нещо да те следят на всяка крачка. Особено когато си заслужил малко отдих. А и в Лукойл Академик знаят най-добре какво значи да имаш разюздани звезди и как се отразява това на атмосферата в отбора.
  6. И в края на краищата, това е едва първия мач от втората фаза. Нека го даваме по-леко. До финалите има много време, много мачове. Който и да спечели утре, няма гаранция, че той ще е шампион…или новият, стар шампион.

 

Шест за ЦСКА - Кремена

1. Пари, дами и господа, а може и пари… Разбирайте го както ви харесва. Защото на играчите на ЦСКА има пари под краката, заради парите, които може да получат или ще загубят в съответствие с крайния изход на двубоя с ЛукОйл Академик.

2. Емил Коен - източникът на въпросният стимул при червените. Генералният мениджър на ЦСКА толкова много иска да превърне армейския тим в професионален баскетболен клуб, че може би наистина ще успее, ако разбира се търпението му се окаже също толкова непоклатимо, колкото и желанието му да се мери големите. Емил Коен може и да няма опит в тези среди, но има нюх за хората... и мрази да го подвеждат. Сега иска отборът му да не се изложи срещу шампиона. Кой знае може в стремежа си да изпълнят тази задача червените да надскочат себе си.

3. Има едно нещо, което се нарича – достойнство. Една отличителна черта в човешкия характер, която кара хората да се държат „мъжки”, да отстояват себе, да се борят за собствената си чест и за честта на своя отбор. Защото едва ли на баскетболистите на ЦСКА, особено на българските им е приятно да чуват подмятания, че ЦСКА може да стане шампион само в медийните изяви. Едва ли се примиряват със съмнението, че онова, което се гради в техния клуб ще рухне като пирамида – но не египетска, а българска и то финансова. Българите в ЦСКА са бойци! И то доказани! Вземете един Митко Ангелов и си спомнете как поведе съотборниците си към триумфа с Купата на България преди 2 години в Стара Загора и повече няма да ви подсещам…

4. Чуждестранните звезди . Добре де – звезди на хартия, ама този път и те разбраха, че място за скатаване няма. Май доста добре им беше дадено да разберат, че в България, както всъщност навсякъде на Балканския полуостров има – черно и бяло, нюанси почти няма… Тук всичко се взима крайно насериозно, а пътят от Осанна до Разпни го е горе-долу 2 часа – колкото трае един баскетболен мач… И Ейдриън Пледжър и Брад Трейна очевидно много харесват страната ни и има защо разбира се, но в последните 48 часа със сигурност са се сетили защо всъщност са тук – Да играят баскетбол! Като казвам „играят” – моля всякакви асоциации с „танцувам” или „разпускам” да бъдат изключени! Да играят баскетбол и двамата споменат могат – кой повече, кой по-малко, а сега имат и отлична мотивация. Освен спортната злоба и стремежа за победа, ако толкова им харесва тук и искат да останат – ще трябва да го заслужат на терена!

5. Феновете. Ами трябва да си безчувствен като пън, ако не ти пука за тях- хората, които са дошли в зала да те подкрепят, да скандират името на твоя отбор и да те аплодират. Няма значение дали си българин или чужденец – емоцията, която предизвикват червените фенове за играчите с екипа на ЦСКА е винаги една и съща.

6. ЛукОйл Академик. Да, съперникът. Фаворитът. Е какъв по-голям дразнител от това да се изправиш срещу шампиона? Какъв по-добър стимул може да иска един спортист от възможността да победи най-добрия? Вярно, че веднъж червените вече надвиха студентите, но от тогава изтече доста вода, както се казва... И макар в момента ЛукОйл Академик да прилича ранен звяр, то изхода от мача утре е абсолютно непредсказуем… Мен, ако питате – това е най-важното!