Носителят на Купата на България по баскетбол за 2009-та година Левски няма да играе на финала на първенство. Очакваният нов сблъсък между шампионите от ЛукОйл Академик и „сините” няма да се състои. Варненският Черно море сложи прът в колелата на отбора, който на три пъти успя да нанесе поражение на безспорния Номер 1 у нас. Колкото и малко вероятно да изглеждаше в началото на плейофите, изненадата е факт. Всъщност изненада, която може би назряваше, след като полуфиналната серия се премести във Варна.

Не за първи път в спорта фаворитът губи. И губи, не защото е подценил съперника, а просто защото съперникът няма какво да губи. В полуфинала между Левски и Черно море, фаворитът можеше да бъде само един. Съставът, който донесе най-много главоболия на „студентите” през годината. Клубът, който дори се осмели да мечтае за мястото на ЛукОйл в УЛЕБ. И безспорно имаше какво да пази – отговорността да оправдае очакванията за финал, че даже нещо повече. А понякога само мисълта за провал тежи достатъчно. „Дано да завършим серията в три мача, защото всеки следващ ще става все по-труден”, каза наставникът на Левски Тити Папазов след като баскетболистите му поведоха с 2:0 победи и се оказа прав. В решителния сблъсък усилията на „сините”, водени от капитана си Стефан Георгиев-Торо се оказаха недостатъчни.

Отсреща стоеше тим, преминал през колеблив сезон, пълна треньорска рокада, сякаш вече преживял приземяването след предварително раздутите амбиции, играещ на вълната на еуфорията и положителните емоции след спасения трети двубой от серията в морската ни столица. Сега в лагера на Черно море заслужено празнуват. Птичето на късмета кацна на тяхното рамо, а варненци се възползваха напълно от шанса, предоставен им от съдбата.

За Левски загубата боли. Заради разочарованието от пропуснатата възможност. Особено, когато се виждаш близо до максималната цел в шампионата – да пробваш силите си в битката за титлата, а пък вече си усетил несравнимия вкус на успеха през сезона.