На 48 години легендата на родния баскетбол Георги Младенов реши да продължи треньорската си кариера в чужбина и застана начело на шампиона на Мароко Ас де Сале. Младенов сподели, че е доволен от отношението на ръководството на отбора, от интереса на феновете, но трудно свиква с носталгията по семейството и България.

„Отборът е шампион и носител на Купата на Мароко. Има шест играча в националния отбор. В момента имам двама чужденци – гард и крило, и чакам още един нов. Имахме американец, който играе четворка, но не е това, което търсим. Отборът за първи път в историята си ще участва в арабско и африканско първенство, където конкуренцията е много сериозна”, коментира Георги Младенов пред Гонг от Мароко.

„Положението е нормално. Приеха ме добре. Всичко е наред. Имам всички необходимо. Кола не ми дадоха, защото движението е ужасно. Карат по някакъв странен начин. Аз мислех, че ние в България караме ужасно, но се оказа, че тук е умножено по много. Така че имам шофьор, както и да звучи. Залата е за около 3500 човека и нещо от типа на залата на Балкан като фенове, само че умножено по 10. Много са запалени по спорта. Градът е на 5 километра от Рабат и е нещо като Будапеща, река разделя града, където съм аз – Сале и Рабат. Много е близо”, каза още Младенов и добави: „Имам силни местни играчи. Добър център – 212 сантиметра и едно младо момче, което е на 22 години и е 210. В момента националния отбор играе в Ливан арабско първенство. Искат да се представят добре в арабската и африканската лига. Това са реално аналозите на европейския шампионат и на клубните първенства в Европа. Тренираме с много малко хора в момента. Само с двамата американци и трима местни играчи, които не са попаднали в националния отбор и още пет човека юноши. Чакат ни много мачове и то много сериозни. Първенството започва към края на октомври. Десет отбора играят на разменено гостуване. Играе се и кралската купа на Мароко в два мача при пълен жребий, а финалът е един мач в столицата Рабат.”

„Има доста качествени играчи, но и чужденците, които идват тук вдигат доста нивото на първенството. Аз имам един играч, който смея да твърдя, че е нещо от типа на Уили Дийн. Казва се Брендън Фелпс. Доста сериозни местни играчи има, но не са изцяло на максимум професионалисти. Нямам пълно наблюдение върху останалите отбори. Искат много, запалени са много. В залата почти всяка вечер, когато тренираме има доста хора да наблюдават тренировките. Искат отборът да върви нагоре, да се представя добре. Има играчи, има материал за работа. Дай Боже всичко да върви напред. Засега каквото поискам, това имам. Опитват се да влязат в ритъм. Като професионалисти да се отнасят към нещата, които искам аз. Засега всичко е наред, но трябва да се събере целият отбор”, разказа още екс-треньорът на ЛукОйл Академик и Балкан Ботевград.

Колкото до това дали и кои български играчи е искал да привлече в настоящия си клуб Георги Младенов сподели: „Нека да бъда ясен и конкретен точно по тази тема. Аз знаех за това още преди два месеца, за този договор. Беше просто въпрос на подписване на личните условия, но не исках да разказвам и да говоря, защото много неща се случват. Аз бях говорил още преди два месеца с Данчо Бозов, защото знаех, че ми трябва двойка и единица, а Данчо беше перфектният вариант за мен за този отбор, за да може да ми помогне да се осъществи това, за което съм дошъл тук. Данчо ми отказа поради една единствена причина – заради семейството. Това е негово решение и аз го уважавам. Това е единственият играч, с който съм говорил за привличането му в отбора. Обади ми се скоро, преди около десетина дни Симеон Найденов, пита ме, но засега нямам нищо от този род. Данчо Бозов е единственият, който съм искал в Ас де Сале.”

„Ситуацията в България, каквато и да е си е България, така че аз си обичам страната. Далеч съм от роднините си, от семейството си. Опитвам се по някакъв начин да туширам тези неща, но не е чак толкова страшно. Но нормално е да имам носталгия. Все пак си далеч от хората, които са ти близки и които обичаш. Но вече с интернет можем да се чуваме и да се виждаме. Аз съм бил 90-та година и 98-ма навън по 10 месеца сам. Знам, че не е много лесно, но смятам около Коледа и Нова Година поне за 1 месец да взема семейството ми при мен. Ще разуча каква е ситуацията около училището. Даже в сряда ще ходя до българското посолство. Доколкото разбрах има българско училище, което функционира. Трябва да помисля и за вариант синът ми да тренира тук. Разбрах за някакъв сръбски треньор, който е направил школа в Рабат. Все пак друго е да си със семейството си, друго е да си сам. Каквото и да говорим, ще е лъжа, че свиквам и че няма никакъв проблем”, завърши Георги Младенов.