Старши треньорът на Дунав 8806 Георги Божков погледна реалистично на загубата от Динамо Курск в Еврокъп, с тежкото 99:70 у дома, като сподели, че класата на рускините е много голяма, а неговите момичета още нямат нужния опит и психика. В състава на Динамо има бивши шампионки на женската НБА, които години наред са играли в най-силните лиги в света. Наставникът призна, че е трогнат от отличаването за почетен гражданин на Русе, и обяви публиката в града за неповторима. Ето какво още каза Георги Божков след първото домакинство от Еврокъп.

„Не си спомням в последните години да е идвал толкова силен отбор в България. Съотношението между тях и нас е точно толкова, колкото показва резултатът. Поздравявам ги за добрата форма и добрата игра и им пожелавам да спечелят купата на Европа. Тогава ще преживеем по-лесно загубата.“

„Статистиката показва само някои неща. В статистиката се виждат само цифрите. Сърцето се вижда на игрището. Мисля, че се борихме много добре през първата и втората част, както и в третата. В четвъртата десетка обаче класата оказа влияние и стана ясно, че не можем да преборим съперника. Тя беше катастрофална. Смятам, че до почивката, а и след нея, бяхме близо и играехме много по-добре. Може би излизането на Сантяго за пет нарушения съвсем промени нещата в подкошието. Там тотално ни разбиха. Иска ми се да трупаме повече опит в такива мачове. Нашите момичета не са подготвени да изиграят такъв мач, нямат необходимия опит, не са готови психически. Някои от тези момичета, които играят в Динамо, имат по 10 сезона в НБА и знаят точно какво да направят във всеки момент. Загубихме контрол в края на мача. Ако бяхме задържали контрол в последната част, щяхме да загубим с по-малка разлика. В Турция запазихме самообладание, и затова загубихме с малко.“

„Ако успеем да контролираме нещата срещу Боташспор, и с тази публика може да успеем. Но до този мач имаме и мачове от вътрешното първенство, и трябва бързо да се възстановим. Момичетата по-бързо се възстановяват. Ние треньорите като че ли по-тежко приемаме нещата. Иска ми се понякога играчите да се раздават, колкото треньорите. Не само аз, и много други, понякога сякаш хабим повече енергия.“

„Дали ще играем по-продължително в Еврокъп някой ден зависи най-вече от организацията и бюджета. Ние запазихме бюджета си, но загубихме пет основни играчи. Сега трябва за догодина да запазим този състав и да добавим, за да имаме нещо повече в Европа. Но и да имаме шанс при жребия, защото този е убийствен.“

Какво спечели Дунав от този мач? „Като отбор нищо не сме спечелили, като публика сме спечелили. Защото след края на мача при 30 точки разлика, тя викаше „Дунав”. Това никъде го няма, само в Русе. Публиката успя да види един наш, малък отбор, със скромен бюджет, да се бори с един европейски шампион. Това спечели публиката, тя успя да види един европейски шампион.“

„Публиката в Русе е феномен. Разбира се, и нашите усилия, нашата маркетингова програма, отношението към отбора, тук е по-различно. Никой друг клуб не може да рискува с такива цени от 13-15 лева, а нашата зала бе пълна. За един мач, в една година, всеки човек може да си позволи да гледа един от европейските шампиони.“

„Със сигурност ще се отблагодарим по някакъв начин на феновете. Въпреки скъпите билети, разбрахме, че самото ни участие в Еврокъп е желано от всички и всички трябва да помогнат, за да се случи това нещо. Хората подкрепиха идеята да участваме в Европа, те платиха едни от най-скъпите билети, но дойдоха. Но това е цената да участваш в Еврокъп. Според мен тази цена си струваше.”

Преди мача Божков бе обявен за почетен гражданин на Русе, и призна, че е много развълнуван от признанието: „Това е нещо, което много рядко се случва на човек. Много ме радва това. Така осъзнавам, че нещо съм направил. Радвам се, че аз и моят отбор правим щастливи хората в Русе в това трудно време. В седмицата, ние им носим някаква емоция, повечето пъти е положителна, понякога не е, но със сигурност този отбор носи емоция в града. Радваме феновете, обичат баскетбола. Сигурно и аз имам някаква заслуга, но без хората около мен, нямам шанс. Това нямаше да се случи без подкрепата на моето семейство, без помощта на всички в този клуб. Аз сам не мога нищо да направя. Вече се чувствам повече русенец, отколкото софиянец.”