Младият баскетболист на Дунав 2007 Владимир Николов, още познат и с прякора си Fifty (50), е първият, официално потвърдил участието си в Конкурса за забивки на Мача на звездите. Именно Владо шокира миналата година всички, като пребори американците за титлата в конкурса за най-атрактивно изпълнение. Сега той е вече на 21 години, и е пълен със сили да защитава трофея от Самоков 2008.

Ето какво сподели Николов специално за Гонг, дни преди шоуто, което тази година ще се проведе във Варна, на 29 март.

Радваш ли се, че за втора поредна година ще участваш в Конкурса за забивки? За млад баскетболист като теб сигурно вълнението е огромно?

- Радвам се, разбира се! Смятам, че тази година ще е много по-трудно и конкуренцията ще е силна. Мисля, че ще стане още по-голямо шоу.

Миналата година изненада американците, спомняш ли си още как се чувстваше тогава?

- Спомням си, естествено. Честно казано, не знаех на кой свят съм. Бях наистина доволен от себе си, и много се зарадвах и от факта, че българин печели българския конкурс. Все пак е българският Мач на звездите.

Кое е повече – адреналинът или притеснението – преди всяка забивка?

- Адреналинът е много голям! Особено на конкурс за забивки. Но определено се притеснявам. Спомням си, че дори първата ми забивка на миналогодишния конкурс не се получи, и то точно от притеснение.

Удава ли ти се често да правиш подобни атрактивни изпълнения и в мачове, по време на игра?

- Да. Откакто съм в отбора на Дунав 2007 все по-често ми се удава, благодарение на съотборниците ми, които често ми създават ситуации. Знаете какво следва – забивка в коша на лошите (смее се).

Вече знаеш ли какво точно ще направиш по време на конкурса? Ще имаш ли партньор тази година и кой е той?

- Имам идея, да. Нещата, които са ми в главата, са трудни, но не и невъзможни. Определено ще разчитам на Ивайло Касабов – мой приятел и съотборник.

Знаеш ли срещу кого ще се състезаваш тази година?

- Не знам точно, но чух, че едно от момчетата е Николай Трайков (б.а. от отбора на Балкан). Още помня как той заби, на 360 градуса, срещу нашия отбор, и то в нашата зала. Много се радвам, че този път има и други българи в конкурса и се надявам пак българин да спечели!

Помогна ли ти работата със специалист като Росен Барчовски и какво мисли той за твоето участие в конкурса?

- Помогна ми много, и продължава да ми помага и да обръща внимание на слабостите в играта ми, които всъщност са много. Радвам се, че имам възможност да тренирам под неговото наблюдение и му благодаря за старанието, което полага. Все пак всички сме млади момчета и не сме лесни. За конкурса не знам какво мисли, но се надявам, че вярва в мен.

Заради теб преместиха мача на Дунав, имаше ли притеснения, че може и да не успееш да се явиш на конкурса?

- Не, нямах такива. Щях да бъда с отбора си, ако се наложеше да остана. Все пак съм част от този колектив, и нямаше как да оставя момчетата. Мачът на звездите е шоу преди всичко. Със и без мен, той си остава шоу.

Имаш ли идоли от НБА, все пак там забиват най-добре? Проследи ли последния конкурс на Мача на звездите и хареса ли ти?

- Харесвам много играта на тежките крила Кениън Мартин, Кевин Гарнет, Амари Студемайър и други подобни баскетболисти. Гледах конкурса, отчасти ми хареса, но смятам, че в сравнение с други години беше слаб, очаквах повече.

Вече се наложи твоят прякор – 50 (Fifty) – разкажи, как се роди?

- Когато бях малък и още не тренирах организирано, играех само по уличните игрища в София. Имах едни много големи гащета, на които отстрани имаше 50-ка. И оттам по-големите момчета, които не ми знаеха името, започнаха да ми викат Fifty. Прякорът ми се запази с годините и когато миналата година получих именно 50 точки за изпълнението си, и повече хора научиха за него, тогава си пасна съвсем.