Коментарът за ситуацията в баскетболния ЦСКА може отдавна да е просто излишен, ама настоящето на „червените” вече се превърна в история с неочакван край. Така че коментарът важи до следващия ход на босовете на клуба.

Президентът на баскетболния мъжки отбор на ЦСКА Георгиос Стерянопулос реши да извади последния коз от ръкава си в петък, недоволен най-вероятно от отношението на бившите си треньори, още по бившите си български състезатели, привържениците на „армейците”, ръководството на федерацията, на което за малко му писна да опитва да угоди на всички и от медиите, разбира се. Гъркът отиде в офиса на централата ни, уж, за да докаже, че е изряден в плащанията си към играчите и в добро финансово състояние. Уж отиде да защитава клуба си, а в джоба си носел документ, който предизвика един от най-срамните моменти в историята на „червените”.

Бизнесменът Стерянопулос бил притеснен, а може би ужасен от реакцията на феновете, като дори получил заплахи за живота си и стигна до извода, че е най-добре ЦСКА да се самоизключи от българския шампионат. Ама преди това така и не отиде на първия си мач от тазгодишния турнир за Купата на България, цял ден не го обяви в т.нар. си клубен сайт и накара 1200 души във Видин напразно да очакват нещо като баскетболен мач.

Георгиос Стерянопулос обича ЦСКА! Той уважава Българския баскетбол! Но едва ли си представя какво ще се случи в родната му Гърция, ако сам извади някой от големите клубове от първенство...

Защото на хартия баскетболния ЦСКА може и да принадлежи на гърка, но той винаги ще си остане на онези, които дори не могат да си представят, че нещо подобно може да се случи. Ще остане на онези, чиито бащи са ги водели на стадиона или в залата. Ще остане на онези, които са тренирали в някоя от „приветливите” български зали и са мечтали да носят червения екип.

Ама г-н Стерянопулос иска да го уважават!
А май иска и да му се помолят...

Защото е написал в официалното си писмо до федерацията: „Прекратявам участието на отбора от всяко състезание, било на националната лига или за Купата на страната, считано от днес, 6 февруари 2009 година до следващо решение.”


До следващо решение ли?!

Това да не е като да дадеш ключовете от порутената зала „Българска армия”, където баскетболистите чакат някой да им отвори, за да си „стрелка”?