„Шампионът ЛукОйл Академик ще пропусне този сезон в европейската надпревара Юрокъп. Решението на клуба е стратегическо, с цел през тази година да се подмлади отбора и да се изгради ядро от млади играчи, с които отборът да се върне в Юрокъп. Конкуренцията в турнира е такава, че предвид стратегията, която отборът ще развива, е по-добре участието през този сезон да бъде пропуснато.”

Три изречения. С точно толкова от щаба на баскетболния ни първенец ЛукОйл Академик обявиха, че се оттеглят от втория по сила клубен турнир в Европа по собствен избор. Едва ли „студентите” приемат толкова лековато случилото се от последните дни, но може би целта на въпросното кратко изявление е да убеди всички (на които им пука разбира се), че не е станало кой знае какво и ситуацията е под контрол.

Да, ама не. Стана и то какво! Защото не може години наред да се гордееш с основание, че представяш България на баскетболната сцена в Европа и после да се криеш, когато това приключи. Шест години ЛукОйл Академик наистина бе лицето на клубния ни баскетбол. Победи или загуби да трупаха, все „студентите” заслужено бяха тези, които привличаха вниманието на чуждите фенове на играта към страната ни. Привилегия, но и отговорност. Голяма при това.

Каквито и да са причините за драстичното решение на шампионите, факт е, че отказът им да играят в турнира Еврокъп е безспорен удар за позициите на родния баскетбол. Факт е, че разгласиха намеренията си в последния момент. Факт е, че България избледнява на картата на Стария континент на клубно ниво минимум за година, тъй като нито един български мъжки отбор няма да играе в евротурнирите, макар няколко от тях да пробват силите си в регионалната Балканска лига.

И тук не иде реч да се търси виновник (макар да са известни някои умели специалисти в изтъкването на кусури), а за онова, което ЛукОйл Академик постигна и онова, което не успя да направи, за действителността. Онази, която остава, дори при непрекъснатото търсене на оправдания. Същата, известна на повечето запалянковци стъпвали в зала „Универсиада”, която може би е сред причините съоръжението да става все по-празно за европейските изпитания на ЛукОйл Академик в последно време.

Икономическа криза определено има. Отражението й върху спорта е сериозно, но и едва ли единствено това е довело „студентите” до настоящото положение, макар и с маскировката „налагане на млади играчи”. И е трудно да се повярва, че ръководството на шампионите го е осъзнало в периода след 16-ти юни. Защото на въпросния ден Българската федерация по баскетбол обяви, че ЛукОйл Академик е сред отборите подали заявка за участие в евротурнирите. Някак е смущаващо, че само ден преди официалното публикуване на всички участници в трите европейски турнира, от клуба изплюха камъчето, не без помощта на медиите, че няма да играят в Еврокъп, след като гневно опровергаваха подобни намеци преди седмици. Все пак е повече от ясно, че надпреварата за Еврокъп, макар и на доста по-ниско ниво от Евролигата, остава престижна компания, в която се влиза с подготовка и добра организационна работа, а не за ден. Особено, когато си от България.

За шест сезона в широкия елит на Стария континент ЛукОйл Академик тръгна по нелекия път на истинските професионални клубове в Европа. Но сякаш се изгуби, след поредица от спорни ходове. Резултатите са налице. Освен, че се отказа от участие в Еврокъп, абсолютният лидер във вътрешното ни първенство бе осъден във ФИБА за внушителна сума от двама бивши играчи на тима и ще трябва да вложи доста усилия при обжалването, ако не иска да се бръкне дълбоко, за да погаси задълженията си по прекратените договори на състезателите.

А доколко са верни слуховете за неизплатени заплати на настоящите баскетболисти и какво предстои за отбора знаят само в лагера на шампионите. Ще успеят ли да сглобят отново качествен състав, на кого ще спрат избора си за старши треньор за догодина, все теми с продължение.

Както и друга, вече актуална -ще задържат ли безспорния символ на клуба в годините на триумф Тодор Стойков, чийто договор с Академик изтече. Всъщност май в ЛукОйл вече взеха урока, че някои грешки струват скъпо. Дали са го научили обаче...