Мис Национален отбор – Волейбол Ваня Запрянова разкри пред Гонг, че с огромно нетърпение очаква Световното първенство в Полша, на което ще подкрепя националите ни от 1 септември. В следващите две години именно родената в Карнобат чаровница ще бъде талисман на тима ни във всички мачове. Ето какво още разкри, включително и за закачливите си татуировки, Ваня специално за Гонг:
Първо как предпочиташ да се обръщат хората към теб Иванка или Ваня?
Честно казано не обичам да ми казват Иванка. Приятелите ми се обръщат към мен с Ваня, Ванче и Вануша и т. н.
източник: Gong.bg, Георги Димитров
Споменът ти от онзи миг, в който Камен Воденичаров обяви твоето име за победителка?
Сега, като се сещам за това, чак ми става смешно. Останах изненадана от себе си и от това колко съм чувствителна в действителност. Щом обяви мен, едвам сдържах сълзите си. Колкото повече се усмихвах, толкова повече напираха да излязат и ми беше адски трудно да обуздая емоциите си, но, слава Богу, съумях.
Къде стоят лентата и короната „Мис Национален отбор – Волейбол”, когато не си на специално събитие с тях?
Не съм ги изложила на видно място вкъщи, не обичам показността, но съм им запазила едно специално куфарче, в което стои всичко останало ми от конкурса Мис национален отбор.
източник: Gong.bg, Георги Димитров
На първата ти изява като талисман на волейболистите ни имаше много момичета, които искаха да се снимат с теб, а мъжете бяха по-респектирани и само те наблюдаваха. Ти какво изпита и усети в Арена Армеец на мачовете България – Русия от Световната лига?
Това не съм го забелязала. По – скоро тогава всички бяха малко по– резервирани и доста хора отвръщаха хладно на усмивките ми, но това е нормално, след като са свикнали да виждат Вики през последните 2 години. Нещата сега не стоят така. Идват много хора, и мъже, и жени, които искат да се снимат с мен, а деца най–вече, говорим си с много от тях, шегуваме се. А относно това какво съм изпитала на мачовете – независимо с кой отбор играем и за каква титла се борим, аз винаги съм безкрайно щастлива, че мога да присъствам именно там и да подкрепям националите ни наживо. Различно е поведението ми, когато съм сред публиката като една от тях и когато съм в ролята на Мис национален отбор по волейбол, но това не значи, че не се вълнувам еднакво при всяка тяхна победа и загуба.
източник: Gong.bg, Георги Димитров
Успя ли да се запознаеш с отбора?
С някои вече се познавам, с други не. Или иначе казано, аз знам всички, но не всички знаят мен, /ха-ха-ха/
Ще подкрепяш тима ни и в Полша на Световото първенство. Какво очакваш като представяне на отбора, а и като лично изживяване?
Очаквам с огромно нетърпение това Световно. Българският химн, който звучи в огромната притихнала зала, българската публика заедно с фенклуба по волейбол, които ще бъдат по–шумни от всички останали взети заедно. Затварям си очите и съм там, чувам ги и вече треперя от вълнение. Радвам се, че и аз ще бъда част от това!
Твоят Топ 3 на любими волейболисти?
Подкрепям националния ни отбор, не симпатизирам повече или по– малко на нито един от волейболистите ни, а за чуждестранните - да не става и дума. Както са казали хора – „нашето гардже си е най– хубаво“ /ха-ха-ха/
източник: Gong.bg, Георги Димитров
Кой е най-ценният съвет, който ти даде Маги Вълчанова?
Тя не спира да ми дава съвети, за което й благодаря! Маги е минала по този път и знае кое и как трябва да става и ще бъде в мой ущърб, ако не се вслушвам в нещата, които ми казва. Това, което най – често чувам от нея, обаче, е да бъда по – уверена в себе си и да използвам качествата, способностите и външния си вид, защото често се съмнявам в тях и й споделям за това.
Кое е най-голямото спортно събитие, на което си била?
Най – голямото тепърва предстои.
От заниманията ти – мажоретен състав в родния Карнобат, йога, тестер на реалити формат, май спортът е неизменна част от живота ти?
Със спорт се захванах доста късно, което отчитам като голям пропуск в живота си. Бях доста будно дете, схващах бързо нещата и имах добра координация, но никога не съм спортувала сериозно, всичко беше в рамките на забавлението и играта. Като малка исках да тренирам спортна или художествена гимнастика, но в града ми нямаше такава школа. Междувременно учителката ми по физкултура доста настоятелно се опитваше да ме запали по лека атлетика, защото ми се отдаваха спринтовите дисцинплини, но аз още по–упорито отказвах. От 16 – 17 годишна започнах да спортувам по–активно и искам да посъветвам всички, които си мислят, че времето им вече е минало. Не е така, никога не е късно да започнеш да се движиш, никога не е късно да постигнеш това, с което преди не си имал смелост да се заловиш.
Какво ти бе най-трудно по време на тренировъчния лагер на конкурса? Едва ли с твоята физическа подготовка гумите, ластиците, спринтовете и лицевите опори са те затруднили?
Физическите изпитания на лагера не бяха проблем за мен. Повече ме затрудняваха психологическите игри и целия снимачен процес. Тежко е, защото от теб се иска да се държиш като професионалист, независимо дали си в настроение, дали се чувстваш добре и дали ти харесва възложената задача, но и това беше едно предизвикателство за мен, пред което се изправих и което преминах успешно.
Как се насочи да следваш кинезитерапия в НСА?
Всичко отново се свежда до движението като начин на живот. Хората не осъзнават колко е важно да се движат, колко е важна двигателната активност. В наши дни компютърните технологии така завладяха ежедневието ни, че без тях сме загубени. Един ден без телефон е равносилен на болестно състояние, но един ден без спорт е просто поредния ден без него и се примиряваме с това. Имам приятели, които палят колата, за да отидат до магазина, който е на 300 м от блока им или такива, които ще чакат автобус за една спирка, защото „са твърде изморени“ да минат разстоянието пеш. С тази специалност не само ще мога да лекувам хора, които имат нужда от раздвижване след претърпяна травма, но и ще лекувам тези, които страдат от синдрома „мързел и апатия“.
Защо и как реши да подадеш документи за кастинга? Окуражи ли те някой или сама усети, че го желаеш?
Съвсем случайно попаднах на реклама на конкурса, докато разглеждах из фейсбук. Не ми трябваше да премислям нещата много. Веднага, щом прочетох, че става дума за спорт, писах на Мони (Мис национален отбор по баскетбол, с която сме приятелки отдавна) и двете попълнихме документите.
Каква цел си си поставила за следващите 2 години като талисман на волейболистите ти?
Не обичам да кроя планове за толкова дълъг период от време. Имам 1 – 2 неща наум, но засега няма да ги споделям.
Как минава един твой ден?
Ходя в университета, тренирам, виждам се с приятели – това са обичайните неща от деня ми. Но доста често ритъмът се нарушава от някой ангажимент, излизане или пътуване, което е било непредвидено.
Нещо по-лично - разкажи ни историята на татусите си?
Няма много за разказване. Обичам татуировките, панделките бяха първите ми такива. Отидох с едни приятели, които щяха да си правят, но не се стърпях и реших и аз да се понашаря малко хаха. Преди около 2 месеца си направих още един на трапеца, който е надпис и е посветен на баба ми, която за съжаление не е между живите. Мисля да си правя гръб и ръкав, но това е по–мащабно и ще ми трябват повече финанси, което всъщност е единтвената ми пречка.
източник: Gong.bg, Георги Димитров
Най-смелата ти мечта е . . . ?
Всеки път изпадам в дълбоки размисли, щом някой ме попита за какво мечтая. Не знам, никога не съм знаела как да отговоря на този въпрос. Също както и когато някой ме попита „Как си?“. И аз като всеки човек мечтая, но моите мечти не са грандиозни. Те са малки, днес сбъдвам една, появява се нова и така, малко по малко те сами порастват, надграждайки се от предишните.
източник: Gong.bg, Георги Димитров
Коментирай