В 6.48 часа на 22 декември настъпва зимното слънцестоене и започва астрономическата зима в България. Това съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, цитиран от Dariknews.bg.

Днес е един от най-късите дни в годината - продължителността му е 9 часа и 2 минути. Последните няколко дни са с почти същата продължителност, обясни пред Фокус физикът от Националната астрономическа обсерватория в Рожен Пенчо Маркишки.

Астрономическата зима представлява интересна точка от пътя на Слънцето по неговата видима небесна траектория, която се нарича еклиптика. Има четири особени точки по този път - точките на пролетното и есенното равноденствие и на лятното и зимното слънцестоене.

„Еклиптиката представлява окръжност и те се различават през 90 градуса една от друга. По този начин всяка година Слънцето прекосява четирите точки, което бележи началото на различните астрономически сезони", коментира физикът.

През зимата дните са най-къси, а тяхната продължителност зависи от географската ширина. През зимния сезон се измерват най-ниските температури, а в районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и значителни снеговалежи.

Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември - в Южното полукълбо.

Междувременно жълтият код заради мъгла остава в сила и днес, но само за 5 области на Западна и Югозападна България, показва справка на БГНЕС. Предупредителният код от най-ниската първа степен е обявен за областите София-област, София-град, Перник, Кюстендил и Благоевград.

В Софийска област предупреждението е до обяд за котловинните полета, където ще има мъгла с видимост до 500 метра. За София-град и Перник предупреждението е също до обяд. За Кюстендилска и Благоевградска области кодът е в сила отново до обяд, където по поречията на Струма и Места ще има мъгла с видимост до 500 метра.