Свързахме се с Екатерина Атанасова, която само преди дни стана световен шампион във футбола на маса, който е популярен като джаги.

- Представи се с няколко думи
- Здравейте! Казвам се Екатерина Атанасова – обичам живота, състезанията и адреналина. Имам желание да се докосна, изживея, постигна много неща. Обичам да се смея и да ми се усмихват. Занимавам се с изработката на уеб сайтове и уеб приложения (работя седнала, затова обичам да спортувам). Стремя се да се развивам и мисля, че винаги ще го правя…Танцувам, редя пъзели, играя всякакви игри, обичам приятелите си и комуникацията с хората. Обожавам да играя джаги при всякакви условия, навсякъде.

- От кога се занимаваш с футбол на маса? 
- Занимавам...Хммм…Играя от 16 годишна, но тогава концепцията за игра не бешее такава, каквато е сега – събирахме се след училище да „поцъкаме“ за удоволствие – без турнири, без медали, без техника, без да е спорт в представите ни. Просто играехме, но винаги с цел победа. Когато бях на 20, участвах на един турнир по двойки и спечелихме 3-то място с Михаил Кондов. Всички бяха учудени как момиче може да стигне до топ 3. Запознах се с група ентусиасти и така след няколко месеца се престраших и участвах на Републиканското Първенство. Трябваше да науча правилата за по-малко от месец. Класирах се първа и си извоювах правото да се състезавам на Световното първенство в Сейнт Винсент, Италия. Когато отидох там, за пръв път се сблъсках с професионалната спортна игра – удари, техника, стратегии, спортно облекло, аксесоари, треньори и пр.

- Как или кой те запали по играта?
- Семейството ми и аз самата – с татко и братята ми /имам братя близнаци с една година по-малки от мен/ играехме на морето всяка година, макар и да не стигахме масата. Бяхме много малки, но още тогава знаех, че това е моята игра. Обожавах да играя.

Екатерина Атанасова и семейството й

източник: личен архив

- Това първи голям успех в кариерата ти на играч ли е? 
- Не, много са! През 2012 – станах Световен Шампион на Роберто спорт в Полша. Малко по-късно бях поканена да участвам за отбора на „Беарс Берлин”. Вече 3-та година печелим Немската Бундеслига, където участие взимат над 500 участника. През 2013 година взехме Европейската Купа в Германия. Освен това станах и Световен Шампион на World Championships – най-престижното състезание на МУЛТИТЕЙБЪЛ. Беше като сбъдната мечта! Към днешна дата съм вече 10-кратен Републикански шампион при жените. Миналата година взех 3-то място по единици и двойки на Световните Серии на Леонхарт…И честно казано, това че са големи състезания – ги прави по-трудни и съответно е по-значим успеха, но за мен всяко първо място е голяма радост и признание за спечелена битка…Обожавам състезанията и нямам търпение да вляза в двубой!

Екатерина Атанасова

източник: личен архив

- Какво ти носи футболът на маса - адреналин, страст, любов или е просто тръпка?
- Мисля, че отговарям на всеки въпрос в предишния - без да искам. Носи ми много. Със сигурност  смятам, че състезателните джаги ме изграждат като човек и ми помагат да се науча да се боря и да се справям с много неща – ежедневни, извънредни ситуации, конфликти, битки и т.н. Освен това съм adrenaline junkie, обожавам играта на ръба. Джагите са не само тръпка, страст, силна емоция...Те са състояние на ума и тялото, в което намираш път към себе си и се тренираш за истинския живот. Малко отнесено Ви звучи сигурно, но благодарение на годините игра и тренировки, съм възпитала у себе си качества, които наистина много ми помагат и не бих искала да ги заменя с нищо…И пак: ОБОЖАВАМ да играя и да се опитвам да надигравам в стремежа към победата.

- Какво е усещането да си първа в света? 
- Честно казано – същото както преди. Не смятам, че съм най-добрата – винаги мога да бъда победена от някой. Наясно съм и затова никога не подценявам противниците си. Харесва ми да знам, че хората уважават това, което мога и съм постигнала. Не ме е страх от по-добри състезатели и с нетърпение чакам да ги срещна. Не играя за пари и обичам играта. Заради самата нея и заради надпреварата. Ще се старая да побеждавам и за в бъдеще, защото е редно повече хора да знаят за България и за това, че и ние сме способни и можем да побеждаваме!

В този ред на мисли, искам да спомена, че в България има все повече и повече състезатели. Българските момичета са уникална сила в света – за справка, през 2014 на Световната купа станахме 4-ти, като победихме 6-те състезателки на Щатите. Ние бяхме с 2 по-малко (т.е. едва 4), но след подобаваща стратегия – успяхме да ги надделеем. Състезателки с над 30-40 години опит трепереха пред нашите момичета. На световното първенство през април тази година в Торино, Италия женският национален отбор се класира 5-ти и към момента българките са третата сила в света. Към днешна дата челните позиции в световната Ранглиста също се държат от българки. Аз съм първа (и по единици, и по двойки), а Благовеста е втора. Класирах се 5-та на Световното в Торино и за 2017-та /то се провежда веднъж на две години/ ще се опитам отново да се кача на почетната стълбичка!

Екатерина Атанасова

източник: Българска Федерация по футбол на маса

- Как би популяризирала футбола на маса, тъй като това е спорт, който няма особена популярност в България?
- Напротив! Точно с тази цел от почти година вече се занимавам с популяризирането на спорта на клубно ниво. За целта имаме вече клуб с близо 60 състезатели – от начинаещи, до напреднали. Провеждаме регулярни тренировки 2 пъти седмично. Намираме се в сградата на Кино Арена Запад, София – бул. Тодор Александров 64 (в ляво от главния вход, на ниво -2). Имаме добра база с последния модел маси – официално признати от Българската и Международната федерация по футбол на маса. Преди близо 2 месеца дори се сдобихме с масата прототип, която по план ще бъде приета за официална от следващия сезон. Сега е на наше разположение за тестване и оценка. Освен тренировките, организираме регулярни вътрешноклубни турнири.

Само за по-малко от половин година, СК „Джагоарс“ проведе 10 турнира по единици и двойки, в които участие можеха да вземат само картотекираните играчи. Постави се началото на Клубна лига – Междуклубни сблъсъци, три от които бяха с домакин „Джагоарс”. И не само това. Нашият клуб организира първата Джаги лига в българия – клубно, отборно състезание, шампионът от което се класира за участие на Европейската Лига във Виена тази година. Това е огромно постижение за България и за самия ни клуб, който успя да достигне до финал на това така престижно състезание. И не на последно място – бяхме домакини и на Първия Международен Турнир за сезон 2015 – Jago Inter Cup,  на който участие взеха над 70 състезатели от цялата страна и от чужбина. Страхотен успех и летящ старт. Надяваме се да продължаваме в същия дух.

Освен това се занимаваме и с внос на джаги и резервни части, като стремежът ни е да снабдим пазара с максимално добри продукти при минимална печалба за нас. Желанието ми е джагите да са достъпни до все повече хора, които искат да практикуват нашата игра!

- Каква е следващата ти цел?
- От много години насам се опитваме да организираме голям турнир в България. За съжаление плановете ни пропадат всеки път по една или друга причина. Преди половин година подадохме документи за домакинство към Международната федерация по футбол на маса (МФФМ) и в началото на юни бяхме одобрени. Така, с моят клуб СК „Джагоарс“ ще бъдем домакини на най-голямото състезание, което ще се провежда в Спортния календар на МФФМ на маса Роберто спорт: „ SOFIA INTERNATIONAL SERIES – Roberto Sport 2015“. Очакват се много чуждестранни състезатели от цял свят. Надявам се това да помогне за развитието на спорта. Това е в „социален план“.
В личен план се класирам за най-престижния турнир „MASTERS 2016”, на който участие могат да вземат само 12-те победителки от Световните серии и Световното първенство за два сезона назад. 

Със сегашното си спечелване на Световните серии на Гарландо аз се класирам като една от тях (за справка: http://www.table-soccer.org/sites/default/files/files/Masters_2016_qualified_players_Website.pdf ). Състезанието се провежда веднъж на две години. Това е като сбъдната мечта сама по себе си, но спечелването на Мастърса ще е огромно признание за мен. Това е следващата ми по-краткосрочна цел, както и участието на Първенството в Лас Вегас през март 2016. 

По дългосрочните ми цели са свързани с намирането на подходящи партньори, с които да работим заедно и които да виждат смисъл и полза от взаимната ни дейност. Мисля, че това е важно, за да не ограничавам развитието си и за да мога да защитавам името на България както подобава.