„Ел Класико” е един от най-популярните термини във футбола. Използва се за едно от най-грандиозните дербита, а Реал Мадрид е участник в него.

Смятам обаче, че е дошло време и в Шампионската лига той да бъде въведен, но вече с друго значение. Разпознаваемият елемент обаче ще бъде отново Реал. „Ел Класико” означава простичко, че „белите“ ще станат европейски шампиони. Кратко и ясно! Дали ще бъде с рутинна победа над Валенсия с 3:0, дали ще почукат на вратата на съдбата и тя любезно ще им отвори, изравнявайки в края на редовното време и вече в продължението помитайки опонента си Атлетико, или пък ще бъде чак след изпълнение на дузпи – пак срещу познатия съперник – няма значение. Краят е болезнено един и същ. Уникалната статистика от едва 3 загубени финала, при цели 14, ни кара да предложим изместването на тази теминология именно в посока най-комерсиалния европейски футболен турнир.

Другата тема някак си се набива в очите – за част от неутралния фен тя е приемлива, за друга част – почва да става повече от досадно. „Камък да повдигнеш, зад храст да надникнеш – изскача испанец. След него друг испанец. Испанец до испанец” – би написал някой Ел Класик. Един отбор ти прави локален дубъл – титла и Купа, вторият и третият в класирането ти играят финал в Шампионската лига, един от следващите в класирането ти взима финала в Лига Европа за не знам кой си път вече. Втриса ме, като си помисля, че започва Евро 2016. И най-вече като знаем успеваемостта на „Ла фурия” в последните световни и европейски шампионати. Би било по-скоро учудващо тази година или съвсем скоро Испания да не стане абсолютния крал в Европа с едноличен върховен брой титли. Пак ще уточня, че има доста хора, на които това им харесва. Аз дори познавам неколцина.

„Съдбата помага на по-добрите” също е класика в жанра на поговорките. Реал се измъкна сух при далеч по-голям превес на Атлетико, особено във второто полувреме. Роналдо пак завзе челните страници на сайтове и вестници с кадрите секунди след победния гол във вероятно най-мижавия си като представяне финал. На каквото и да е. Но какво значение има всичко това като дупката между Реал Мадрид и останалите вече е зейнала като гърлото на вулкан. Имаше леко намигване на съдбата, лека заигравка, намек, нещо като подсказка преди самия мач. Именно в Милано можеше да се случи нещо във футболния свят, което се е случвало само на...Милано. А именно – да се пръкне едва втори европейски град с двама носители на трофея. Уви, Мадрид в лицето на Атлетико пак не успя. И третият път стомната се счупи, а трябваше да остане здрава. Милано пък остана горд притежател на два европейски шампиона. Но пък тази купа вече спокойно може да бъде добавена в емблемата на испанската столица.

Реал е рицар, който чака всеки път своите яростни противници. Независимо какво се случва през съответния сезон в Примера, едно е сигурно – за „белите“ винаги ще има място на арената на последния двубой в Шампионската лига. И те най-често ще го спечелят. И не знам защо все още във футбола преобладават поговорките, сентенциите свързани най-вече с Германия, с немските отбори? Абсурд е изобщо да се сравнява нашествието на едните с това на другите. Испанците газят по-мощно и от своя сънародник Ернан Кортес, тръгнали навремето да колонизира ацтеките. И са също така толкова безжалостни по европейските футболни терени. На останалите ни остава единствено да чакаме, кога всичко това ще им омръзне. Хм, като гледам този сезон – няма да е скоро...

Ники Александров, пратеник на Gong.bg в Милано