„Това са ни възможностите”! Точно и ясно казано! Категорично изречено от един от най-опитните в националния ни отбор по футбол Георги Илиев. За три дни „трикольорите” получиха два тежки удара, които ни накараха да чакаме на опашка за баража на Евро 2016. На нея сме след Норвегия и тепърва ще чакаме „викингите” да пропуснат поне веднъж реда си.

И ако срещу Хърватия само прекалените оптимисти очакваха нещо повече от хикс, то срещу скандинавците определено едва ли някой си е мислил за загуба. Няма какво да си кривим душата - на „Улеваал” домакините заслужаваха повече победата. На нас просто не ни достигна майсторлък. Или да се изразим по-витиевато – футболна класа. А когато срещу Норвегия не ти достига майсторлък, вече е притеснително. Срещу Хърватия може, срещу Норвегия – не.

Наскоро написахме, че България ще трябва да чака доста за да спечели голям мач срещу голям отбор. Сега можем да добавим – ще трябва да чакаме доста за да спечелим решителен мач. Извинявам се ама идният с Малта в София не го броя.

“Sic transit Gloria mundi” или “Колко бързо отминава световната слава”. Ще използваме тази сентенция за да опишем трансформацията, която претърпя националният ни отбор точно за един месец. Пърхахме от радост в Баку, а сега са ни потънали гемиите в големия фиорд на Осло. Само дето славата тогава не беше световна.

За да се стигне дотук всеки допусна своите грешки. Като се започне от онези на терена, които доведоха до пораженията от Хърватия и Норвегия и се стигне до тези на треньорския щаб. Той трябва да разбере, че не е безгрешен. Безгрешни няма на света. И грешките му, водят до онези, които после ни бодат очите. Любо Пенев заяви след мача с хърватите, че някои от футболистите са го разочаровали. Ел Голеадор обаче не трябва да забравя, че именно той е повикал тези футболисти и именно той е бил с тях толкова време. Би трябвало да забележи ако някой не е във форма. Може би това е и една от основните причини за загубите ни – голяма част от играчите ни не са във формата, в която иска да ги вижда Любо. А други въобще не играят по клубовете си.

Така или иначе това е националният ни отбор по футбол. С някои изключения това са футболистите, с които разполагаме. С няколко изключения всички бяха в групата за мачовете с Хърватия и Норвегия. Други няма! Не можем да си ги създадем с магическа пръчка или да си ги нарисуваме. Така, че трябва да свикваме.

В момента ще е най-глупавото да сринем отбора и да го върнем в изходна позиция. Там където го завари Любослав Пенев. Този тим претърпя развитие, то спря в един момент и сега леко тръгна надолу. Или пък ние много увеличихме очакванията си. Може би е второто. Спомнете си мача с Уелс в една мразовита есенна вечер през 2012-та и този с Хърватия преди три дни. В първия случай на стадиона имаше 1000 човека със служебните лица, а във втория над 30 хиляди зрители.

Битката за второто място я изгубихме още срещу Хърватия в София. Тази за третото определено не сме. Така, че още сме си в графика. Норвегия ни идва на гости догодина, ще трябва да пътува и до Азербайджан. Така или иначе вече ни свалиха на земята, сега е време да се върнем към нашата си кошничка. Онази, по-малката. С която бяхме през миналите квалификации.