Българският национален отбор по баскетбол за мъже ще пропусне второ поредно европейско първенство. Резултатите в последните квалификации предизвикаха освен логичното разочарование и много въпроси, които никак не са изненадващи. Какво се случва с българския баскетбол, та изгледа сякаш буксува в последно време, а другите вървят напред и защо?

Обяснения, разсъждения, теории колкото щете. Затова на първо място ето една обща статистика за резултатите на националния ни отбор по баскетбол за мъже за малко по-дълъг период - в последните 10 години: През това време България участва на три европейски първенства – през 2005-а, 2009-а и 2011-а година и пропуска също три – през 2007-а, 2013-а и предстоящото през 2015-а година.

През тези 10 години държавният ни отбор е изиграл 54 двубоя в квалификациите, като записва 27 победи и 27 загуби. От тези 27 победи, 8 са постигнати като гост. На европейските първенства през 2005-а, 2009-а и 2011-а година общо активът на страната ни е 2 победи и 9 загуби, като побеждаваме Белгия и Грузия. Победеният съперник в гостуванията е бил на два пъти Португалия, Финландия, Швейцария, Исландия, Люксембург, Румъния и Израел.

Кратка справка със списъка на класиралите се състави от квалификациите тази година показва, че Израел, Белгия и Исландия ще играят на следващото европейско първенство. Исландия постигна този успех за първи път в историята си. Румъния завърши на второ място в групата си с 4 победи и 2 поражения и се размина с шампионата през 2015-а година само на косъм. Белгия намери място на първенството на Стария континент като първа в групата си с актив 5-1, Финландия пък вече имаше запазено място на Евробаскет 2015, тъй като в момента играе на Световното първенство в Испания. Люксембург завърши с актив 0-6 в изминалите евроквалификации, Португалия – също, а Швейцария приключи с актив 1-3 и взе победа над Русия.

Националният ни отбор също взе една победа – над Израел в Кипър в последния си мач от тазгодишните европейски квалификации. Победа в мач без значение за класирането на съперника, който вече бе спечелил квота за бъдещото европейско първенство. Успех, който не се отрази на крайното класиране на националния ни тим, но бе определено важен за самочувствието на българските баскетболисти. Самочувствието им на терена...

През целите квалификации слушахме за младостта и неопитността на настоящия състав. Твърдение, колкото вярно, толкова и изкривено през призмата на реалността в българския баскетбол. Млади има, да, но това не може да е нито оправдание, нито извинение за цялостното представяне на тима. Наричаме ги: неопитни в националния тим, неопитни на международната сцена, неопитни в това да понесат голямата отговорност. Отново, може и да има доза истина, но в никакъв случай това не може да опише целия отбор.

И чия е вината, че някои от тези състезатели израстват в клубните си отбори без да са имали възможността да опитат истинската отговорност... За това, че във водещите ни отбори, а и не само в тях, се разчита основно на чужденци да решават напечените мачове? За това, че клубовете са вперили поглед основно в Х на брой национални състезатели, от които после се оплакват, че се оказват прекалено скъпи или пък по-скъпи от чужденците, които могат да вземат?

И кой е отговорен, когато за поредна година българската федерация по баскетбол хвърля прах в очите на обществеността с „намаляването на чужденците” в първенството. Намаляване, което означава, че клубовете имат право да запишат за участие в тимовия лист максимум 4 редовно картотекирани състезатели за мъже, които нямат право да играят за националния или са придобили българско гражданство по натурализация. Но всеки клуб има право да картотекира последователно през спортно-състезателната 2014/2015г. не повече от общо 7 чуждестранни състезатели за мъже.

Намаляване?

А броят на тези, които имат право да са на терена?

И пак се правят планове. От години в българския баскетбол се правят планове. Обявяват се стратегии. А някой да е чул за резултат от дадена стратегия? Наскоро в централата бе решено да се създаде комисия от 7 члена, която да изработи програма за работа с подрастващите в българския баскетбол. Комисията ще бъде в състав Росен Барчовски, Иван Евстатиев, Симеон Варчев, Сашо Везенков, Любомир Минчев, Ненад Петрович и Георги Глушков.

Може пък слабото представяне тази година да даде начален тласък за реално прилагане на въпросната бъдеща програма. Може и да видим резултат някой ден при подрастващите.

А треньорите? На тях някой ще обърне ли внимание? На тях и на тяхната работа? Ще получат ли повече шансове за развитие, ще бъде ли по-добре оценена работата им? Все въпроси, на които отговор трябва да опита да даде българската федерация по баскетбол.

Ами чужденците? За някой може и да е по-добре за българския национален отбор да играе без натурализиран състезател. Тази теория си има своите поддръжници, както и основания. Но един наистина качествен натурализиран състезател никога не би нанесъл негативи за резултатите на отбора. Напротив.

Казват, че някой българин ще седне на пейката... Това обаче е някак прекалено елементарна теза. По-точно изглежда обяснението, че тази година, а може би от известно време, България просто не успява да извика натурализирания чужденец, от който има нужда. На, който първо е връчила паспорт, а след година-две даже не може да се свърже с него...

Причина? Реакция? И как страната ни, федерацията и отборът могат да бъдат защитени от подобни действия. Как се стигна до това усещане, националният ни отбор и неговият треньор да бъде „излъган” от натурализираните американци?

И пак за отбора. Съставен от момчета, които наистина са бъдещето на българския баскетбол. Само, че защо сякаш оставяме настоящето да ни се изплъзне?

Настояще, в което влизат двама играчи, чиято липса се усеща на терена. Харесвани от едни и отричани от други – близнаците Иванови са фактор, който трябва да бъде отчетен. Нима на 28 години един баскетболист е стар?! Всички знаем, че не възрастта им е причината за отказването им от националния тим. Случилото се бе достатъчно дъвкано преди година и миналото не може да бъде върнато, но още веднъж – липсата им няма как да не бъде отчетена.

Лидерът? Ако гледате баскетбол, сами посочете такъв в настоящия национален тим... Не, момчета с характер не липсват, даже напротив, но липсва истинският голям лидер. Е пак ли Тодор Стойков, ще кажете? Отговорът е – поне някой да се доближава до него.

Защото спомнете си, от целия хаос в последните години, и друг уважаван и утвърден състезател – Филип Виденов се отказа от националния тим...

А скандалът тази година? Така нареченият „пиянски скандал”, който леко полека изтри още една капка и от без това не особено голямото възхищение, което широката спортна общественост има към българския национален отбор по баскетбол. Та пресконференцията на селекционера Георги Младенов събра повече камери, отколкото всички домакински мачове на отбора в тези евроквалификации взети заедно. Жалко... Не за камерите жалко. А за тези, които определяме като бъдещето на българския баскетбол.

Едно хубаво нещо със сигурност имаше в тези евроквалификации и то или по-точно той се нарича Александър Везенков. С едва навършени 19 години, Везенков бе най-добрият играч на България в европейските квалификации. И ходещото доказателство, че всичко казано за израсналите в България млади играчи, не важи за него.

Защо ли? Нима само той има талант? Ако се интересувате от баскетбол, сами може да си отговорите...

Селекционерът на българския отбор - Георги Младенов. Може някои да не се съгласят, но Георги Младенов заслужаваше шанса да води националния отбор на България. Кой българин, ако не някой като Георги Младенов би трябвало да бъде авторитет за младите български играчи /както ги наричаме/. И има ли въобще авторитети за мнозина от тях...

Добър или лош, Георги Младенов е старши треньор на този отбор и едва ли е работа на състезателите да дават мнение за качествата на техния треньор... Особено, ако все още са далеч за постигнатото от него. Но така пак ще се върнем на въпроса за авторитетите...

И да цитирам Тодор Стойков: „Смешно е да имаш претенции, а да не си направил нищо”. Вярно нали? А дали в българската федерация по баскетбол прочетоха интервюто на един от най-добрите български баскетболисти, които България е имала в последните години? Дано да е така. Защото изглежда на този национален отбор му липсваше здрава ръка. Не треньорска, а от ръководен фактор.

Смятат ли в българската федерация по баскетбол да потърсят промяна, съдействие или поне някакво различно мнение освен от кръга, от който са заобиколени? Имат ли желание да потърсят тази промяна с хора, които искат да работят за българския баскетбол? Пак, дано да е така!

 

Ето и пълната статистика:

Европейски квалификации 2004 – България се класира за Евробаскет /актив 4-2/:

България – Португалия 89:87

Израел – България 84:44

България – Латвия 96:85

Португалия - България 72:87

България – Израел 72:65

Латвия – България 102:79

 

Евробаскет 2005 /актив 0-3/:

България – Хърватия 84:88

България – Турция 89:94

България – Литва 79:92

 

Европейски квалификации 2006 – България не се класира за Евробаскет /актив 2-4/:

България – Украйна 80:77

Полша – България 75:68

България – Швеция 82:90

Украйна – България 92: 61

България – Полша 99:65

Швеция – България 79:50

 

Допълнителни европейски квалификации 2007 – България не се класира за Евробаскет /актив 2-2/:

Босна и Херцеговина – България 75:71

България – Унгария 79:74

България – Босна и Херцеговина 70:69

Унгария – България 74:67

 

Европейски квалификации 2008 – България се класира за Евробаскет /актив 4-4/

България – Унгария 89:71

Финландия – България 68:90

България – Италия 81:80

Сърбия – България 74:64

Унгария – България 87:86

България – Финландия 102:90

Италия – България 82:81

България – Сърбия 77:87

 

Евробаскет 2009 /актив 0-3/

България – Полша 78:90

България – Турция 66:94

България – Литва 69: 84

 

Европейски квалификации 2010 – България не се класира първоначално, но участва на Евробаскет след разширяване на формата на първенството /актив 4-4/:

Португалия – България 59:67

България – Полша 74:70

Белгия – България 74:69

България – Грузия 79:83

България – Португалия 103:64

Полша – България 75:71

България – Белгия 92:81

Грузия – България 94:83

 

Евробаскет 2011 /актив 2-3/:

България – Словения 59:67

България – Белгия 68:65

България – Украйна 56:67

България – Русия 77:89

България – Грузия 79:69

 

Европейски квалификации 2012 – България на се класира на Евробаскет /актив 4-4/:

България – Швеция 78:73

Азербайджан – България 88:73

България – Германия 70:82

Люксембург – България 68:94

Швеция – България 85:71

България – Азербайджан 94:77

Германия – България 79:69

България – Люксембург 120:95

 

Предварителни европейски квалификации 2013 – България не се класира за Евробаскет /общо актив 6-2, загуба от Естония в реванша/:

Румъния – България 68:84

България – Исландия 88:59

България – Румъния 74:77

Исландия – България 79:81

България – Швейцария 92:71

Швейцария – България 67:87

България – Естония 58:55

Естония – България 61:49

 

Европейски квалификации 2014 – България не се класира на Евробаскет /актив 1-5/:

България – Холандия 53:62

Черна гора – България 70:64

България – Израел 84:100

Холандия – България 66:57

България – Черна гора 73:84

Израел – България 61:69