След по-малко от 3 месеца (на 3 декември) ще станат 8 години от бронзовите медали на България от Световното първенство по волейбол за мъже в Япония. Или с други думи казано остават едва 2 години и ще трябва да правим честване и плакети за Пламен Константинов, Евгени Иванов, Андрей Жеков, Владимир Николов, Христо Цветанов, Теодор Салпаров, Боян Йорданов, Матей Казийски, Тодор Алексиев, Иван Зарев, Красимир Гайдарски, Даниел Пеев.

Преди 8 години едно „Айде малко!” в прекъсванията от устата на Мартин Стоев вършеше работа. Сега капитанът на онзи отбор нито с „Айде малко”, нито със сухи тактически указания, нито с други по-свободни наставления или тоталната липса на думи, не успя да събуди волейболните ни национали на Световното първенство в Полша.

Разочарование! Това за нас е Мондиалът, който продължава, но без България. Разочароващо представяне с оглед играчите ни, които могат да играят отлично, но някак не си повярваха.

Българският национален отбор по волейбол не загуби просто 6 от 9-те си мача в Полша! Загуби наистина ореола си! Загуби също така шанс за участие на Световната купа, която е първа квалификация за Рио`2016, че и привилегията да е водач на една от четирите квалификации за Олимпиадата след 2 години.

Айде малко, бе! Събудете се! Ама всички! От федерация, през отбор, до всеки един участник в така западащото родно първенство! Волейболът ни има нужда от адекватни действия! Няма да берем срам догодина като домакин на Европейското първенство!

През 2002-а и сега през 2014-а сме си 13-ти на Световното първенство. Пред тези 12 години цели 10 треньори бяха на кормилото на представителния ни тим. Само Мартин Стоев устоя цели 3 години. А откакто настоящите играчи носят националната фланелка, се изредиха 5 специалисти за 4 години! В същото време Бернардо Резенде кара 13-та като селекционер на Бразилия, а колегата му Глен Хоуг начело на Канада има 8-годишен договор с ясен поглед за две Олимпиади.

Българските волейболисти минаха от „Айде малко!” през сложни тактически формули на флашки, проговориха италиански, срещнаха от супер строга до приятелска комуникация с треньора в съблекалнята, моментни изблици на мъжество и т.н. Сега както обичат да казват, имат нужда да прочистят главите и да намерят себе си.

А ако резултатите на мъжкия ни първи отбор последните десетина години са като кардиограмата на човек пред умиране, две неща си остават константни – президентът на федерацията и феновете.

Привържениците са в залите по цял свят и при победите, и при загубите. Понякога плачат от радост, но в последно време основно от разочарование.

Инж. Данчо Лазаров води БФВолейбол от 3 ноември 2001 години и сега тече последният му мандат, както казва. Опитал е сладостта да управлява Централата на световна волейболна сила. Слушал е съветите и препоръките на много и различни хора, взимал е всевъзможни решения. Нека в този момент не изпада в униние, а да предприеме правилен ход без да мисли за друго освен за това как да остави добро наследство и да има за какво догодина на Европейското в България да се усмихва отвисоко.

Стига „Айде малко!” за всичко! Време е за „Хайде малко!” За адекватност от всички! За обединение около каузата „Национален отбор”! За нови компромиси и саможертви! За точни, обосновани, безпристрастни анализи! За действия! Че и ако е нужно за психолог за някои! Време е за лидери! Време е за една цел! Време е за битки и война! Време е за истински български волейбол! Време е за мъже! Иначе ще изгубим наистина родната колективна слава!