България остана осма на Европейското първенство по волейбол в Русия. Тъжно, но факт. Бяхме готови за много повече.

Подценяване е отговорът на всички въпроси „Защо?”. Националите тръгнаха с мисълта, че Финландия е просто протоколен съперник. Да, ама не.

Оставяме настрана впечатлението, че по пътя към Москва част от играчите ни загубиха истинското си аз. На Евроволей някои излязоха сякаш с лица на заем, бяха незабележими и трагични срещу неизвестните Симо Пека Оли, Упро Сивула, Оли Кунари и т.н.

Е, да, прекъснахме пораженческата серия срещу Полша, бихме пак Италия с 3:0, ама защо като адзурите се наредиха преди нас.

За историята си остава Русия, Сърбия, Испания и Финландия са в Топ 4, пети са германските волейболисти, Холандия – шеста, Италия – седма, ние – осми, следвани от Франция, Белгия, Полша и Словакия. А това не е ли преразпределение на волейболната класа?

Системата на европейското обаче не ни е виновна, ние сме си сами виновни. Нямаме нужда от празни приказки и обяснения, не по лесния начин, моля. Трябват действия, резултати, победи.

Време е отново да видим онзи тим от декември 2006 с медалите на гърдите, защото ако пропуснем и Олимпиадата в Пекин, наистина ще останем с горчивина в душата и впечатлението че сме имали късмет в Япония. Сега е моментът волейболистите ни да докажат, че не е вярно твърдението ”По-добре пръв на село, отколкото последен в града”. Нали това е най-талантливото ни поколение играчи в последните години.

Мартин Стоев има в състава си уникални състезатели с качества и сила, но малко от тях се показаха като истински бойци. Сега вие сте на ход – докажете, че можем да бием и най-големите, че и ние ще бъдем едни от тях!