Пламен Константинов – Капитанът, Мъж на годината, Волейболист, Национал... Много неща могат да се кажат за Гибона, затова сега няма да ги припомняме. Има и почитатели, и не дотам големи фенове.

Гибона сложи днес по обед края на кариерата си в националния отбор. Прибра завинаги фланелката с №17, която носи цели 17 години. Символично или не - това е.

Предлагаме ви последното интервю с Пламен Константинов в качеството му на капитан на България. Въпреки че не искаше да дава цял ден много обяснения и коментари, пред Гонг по традиция той разказа за това какво чувства и в трудните моменти.

- С какво ще запомниш 22 юли 2009 година?

- Има прекалено много драматизъм в такова начало, а не бих искал да отивам в такава посока.

- Силвано Пранди не те включи в състава на България за Световните квалификации. Това изненада ли те и кога всъщност разбра това негово решение?

- Разбрах го днес на обяд. Да, изненада ме! Не съм имал претенции, ако не съм здрав да бъда в отбора, но поне планът ни беше до квалификацията ще видим в какво състояние съм. Това решение ми дойде малко по-рано, изненадващо!

- Все пак предстои и Европейско първенство, за там говорихте ли, дали може в Турция да разчита на теб?

- Не! Реално разбирам нещата и няма как да се включиш 10 или 15 дни преди Евро 2009 и да си в добро състояние. Вариантът и Европейско първенство отпада!

- Това означава край за теб с националния отбор за тази година?

- Да, означава край!

- За тази година или въобще?

- Краят трябва да бъде един!

- След 17 години преустановяваш носенето на фланелката с №17 на България?

- Така е. След 17 години се прекратява!

- Какво е усещането?

- Със сигурност не е приятно. Не ми се иска да влизам в подробности, може би защото не съм подготвен за един такъв по-задълбочен разговор!

- Тези два мача, които изигра за България това лято какво бяха за теб и с какво ще ги запомниш?

- Част от завършек на много години. За жалост не по най-добрия начин, който всеки би искал. Но най-вече ще ги запомня и с позитивизма на публиката, на хората, които обичат спорта. Независимо дали отборът печели или губи, най-хубавото е доброто отношение на хората. Това са най-хубавите моменти, които ще липсват на всеки един спортист.

- В момента във Варна са 12 национали, ти си един от тях, другите са в почивка. Твоите съотборници какво казаха, когато разбраха за решението?

- Не съм говорил с момчетата, част от тях са в почивка. Разбрах на обяд, първоначално мислех да остана тук до края на седмицата, но след като разбрах, че информацията е излязла официално, реших да не оставам до края на седмицата и да си тръгна веднага. Не исках да давам обяснения и да отговарям на въпроси още повече, след като на някои от тях като нямам отговори. По-добре е да се обмислят нещата по-спокойно и да гледам в бъдещето, не в миналото.

- С публиката по какъв начин мислиш да се разделиш и ще бъдеш ли на мачовете световни квалификации?

- Не знам. Имам варианти за разговори с отбори за следващия сезон, така че не знам каква ще и е програмата в следващите 25 дни. Имам задължително ходене и до Гърция. Би било сложно да кажа в този момент. Сигурен съм, че момчетата ще се справят. Това е една важна квалификация, която знаеш, че класирането на Мондиал е приоритет. Убеден съм в успеха на отбора. Без всякакво съмнение тимът ще се класира на Световно. Само мога да пожелая успех на момчетата и на квалификацията и на Европейското първенство, където може да е по-тежко с оглед на потока. Моето мнение, че има състезатели, има отбор, които могат да запазят добрите класирания на националния отбор и да продължи занапред така! Волейбол ще има и за в бъдеще!

- Краят на кариерата ти в националния отбор не означава краят за теб и на клубно ниво, нали?

- Предполагам, че не. Има индикации, че мога да се възстановя от контузията, да я ограничавам или задържам в приемливи рамки. Не може да се прогнозира на 36 години дали ще бъда здрав или не. И в Париж ми казаха, че оперативна намеса не е добре. Въпрос е на програма за физика и поддържане. Никога няма сигурни неща. След толкова години идва едно изхабяван, но това е спорта.

- Преди парламентарните избори стопира доста предложения, дори от Сислей Тревизо. Сега какво се случва?

- Преди изборите отхвърлих доста оферти, защото не знаех дали партията ще влезе в парламента и след това имаше и други опции да поема в друга посока. Не съжалявам, защото не съм си променил убежденията и след изборите! Това, че съм отхвърлил интересни оферти, не означава, че няма да се появят и нови. Стига да съм здрав!

- Май че от 17 години не си излизал толкова рано в почивка?!

- Да! Това е истина и малко объркващо!

- Съжаляваш ли за нещо и на кого би искал да благодариш?

- Има да съжалявам за много неща, но най-голямата благодарност е към хората. Без тях всичко друго е безсмислено. Когато си усетил един път радостта и благодарността на хората в залата, това е нещо незабравимо. Винаги тази раздяла е най-трудно преодолимото нещо за един спортист. Затова съжалявам най-много!

- Твой заместник като капитан е Андрей Жеков. Какво би искал да му кажеш на него?

- Много неща. Доста пъти съм говорил с Андрей. Може би това са неща, които не трябва да са публични. Има неща, които трябва да си останат в кухнята. Там им е мястото (пауза) единствено успех и да са здрави (пауза) на всички (пауза), не само на Андрей!