Славина Колева е единствената българка в женския волейболен тим на ГС Ираклис. Тя е на 21 години, бивша капитанка на Академик (София) и националка по плажен волейбол.

 

Срещаме се с нея в центъра на Солун привечер. На финала на почивния ден, Славина е приятна компания, разхождаме се е говорим не само за волейбол. Странно или не тя сяда на ъгъла на масата в кафенето с думите „От две страни да ме искат!”

 

Колева има мания към шарките на зебрата. Разкрива това пред Гонг и ни позволява да го илюстрираме. „В момента стаята ми в апартамента в Солун е цялата в бяло и черно – съчетанието на зебрата. От бельото през чаршафите и чиниите до дивана и постелките. В България не бих го направила, но тук ми харесва. Приятелите ми не знаят за тази моя мания. Заглаждам се винаги щом видя нещо със шарките на зебра” споделя Славина.

 

Разговорът ни започва около това как тя се чувства в тим като Ираклис и защо остана само тя, а Виктория Викторова се върна у нас. „Добре ми е в Солун, почти като вкъщи. Вървим добре – в идеалната среда – 5-6. От Нова година имаме нов треньор и помощник. Вики се контузи и си замина, прекратиха й договора. Няма как да играем четири чужденки, след като прецениха, че една чехкиня ще е в тима, а вече имаме и сръбкиня. Договорът ми е за 7 месеца, изтича през май, но шампионата свършва през април. След това се прибирам. Нямаме поставени цели. Когато мога се връщам до България, до момента 4-5 пъти го правих. Гръцкото първенство не може да се сравнява с българското, отборите са на доста по-високо ниво, публиката също е различна. Нашите фенове ходят на баскетбол, футбол, волейбол при мъжете, но идват и при нас. Има и някои негативни моменти – например лоша организация и се бавят с парите, но навсякъде го има и това” казва Славина.

 

„Бихме Панелиониос заради Славина”  наскоро обяви новият наставник на отбора на Ираклис Данас , след като пуска българката като резерва. След тази победа под ръководството на новия спец, българката трайно влиза както титулярен посрещач. Преди това Славина бе в конкуренция за място в шестицата с националка от младежката селекция на Гърция.

 

Денят на Славина в Солун минава не само във волейболната зала на ГС Ираклис, която е непосредствено до университетското градче. „Имам доста свободно време, защото има дни и само с по една тренировка. Със съотборничките ми ходим на кафе, но на дискотеки и бозукита – не. Има време. Скоро получих интересен смс на гръцкия ми номер, който го имат малко хора: ”Много те обичам. Не ме питай как”. Не бе правилно изписано и не разбрах от кого е. за първи път ми се случи това в чужбина. Солун е хубав град. Доста забързан, луд град с диво каращи мотори. Има хубави места и по брега на морето. Паркирането е ужасно, едни път час и половина търсих място къде да оставя колата. Паяци няма, но ако спреш неправилно ти взимат задния номер и те глобяват 200 евро. Знам някои неща на гръцки, но само което ми трябва за играта. Нямам си приятел. Гърците не ми харесват, не съм видяла нито един хубав грък. Българското е българско! Тези хора говорят доста силно и шумно, дори като си говорят спокойно, имаш чувството че се карат” разказва още Колева.

 

От свободния ни разговор разбираме, че гъркините са маниачки на грима, включително и волейболистките. Преди мач поне за 30 минути състезателките минават през всички етапи на гримирането, използвайки пълната гама козметични продукти – коректор, пудра, сенки, спирала, червило и т.н. След мач гримът се сваля, но за кратко. Преди да излязат от съблекалнята, те старателно поставят отново поне спирала, въпреки че им предстои само пътуване с клубния автобус и след това вкъщи.