Два сребърни медала влязоха в дома на семейство Желязкови от Европейското първенство по волейбол за младежи в Беларус. Треньорът Николай Желязков приема отличието с удовлетворение, но и смесени чувства защото се целеше в златото. Синът му и диагонал в тима ни Жани Желязков пък все още има горчив вкус в устата от загубения от Русия финал, но се цели в поне сребро при мъжете в бъдеще. Ето какво споделиха Желязков старши и младши при завръщането си в София пред Гонг:

Николай Желязков: „Прибирам се със смесени чувства, искаше ми се още малко нагоре да се класираме. За съжаление не успяхме, но се чувствам удовлетворен от това, че момчетата показаха това, което могат. Те се раздадоха максимално, дадоха абсолютно всичко от себе си, изцедиха се до последна капка. Това е най-големият успех. Още миналата година преди Балканиадата, когато поех тима за мен е удоволствие да водя този отбор. Месеците през които работихме, минаха страшно леко, като едни миг. Постигнахме не малко не само като резултат, но и като израстване на всеки едни от тях поотделно. Ключовият момент във финала бе вторият гейм около 21 точка, тогава не успяхме да издържим тогава. Причините ще ги търсим в бъдеще, но на мен горе-долу са ми ясни нещата. Може би това, че играхме в по-тежката група и във всеки едни меч се изразходвахме максимално енергията си до последно не само физическа, но и психическа. За нас всеки един мач бе финал! Заради това изцеждане накрая малко не ни стигна. Руснаците не са по-добрия тим от нас! Най-голямата победа е обаче, че тези момчета дадоха всичко от себе си. Това ще им послужи като стартова позиция на кариерата. Усетиха сладостта от победата, взеха от естествения натурален допинг да искат да побеждават. Има много бъдеще в тях! Като състезател е много по-лесно, като треньор е много тежко – подготовка, с Георги Петров почти не сме спали, а до 2-3 сутринта работим, гледаме, анализираме. Младежкият ни национален отбор от много години не се е готвил толкова целенасочено за състезание. Друг голям плюс е, че тези момчета са в основата на доста и от мъжките клубове в българското първенство. Искам да благодаря, а и да честитя на треньорите на тази момчета по клубове, които са ги научили на играта. В този отбор, а и в по-долния набор има страхотни момчета, трябва да сме спокойни за бъдещето на българския волейбол. На тази възраст те са уникални професионалисти! Не знам къде ще работя на клубно ниво, не е стояло на дневен ред този въпрос пред мен, а искам сега само да си направя отчетите, да се подготвим за световната квалификация, да видим какво е необходимо на този отбор, за да постигнем по-големи успехи. Този медал ми носи някакво удовлетворение. Синът ми Жани пък вече се шегува с мен, като ми казва: „Татко повече няма да ми говориш за волейбол, защото ти си взимал бронзов, аз сребърен медал”. От този младежки отбор има и други момчета освен Николай Пенчев, който във времето ще си заслужат място и в мъжката селекция”.

Жани Желязков: „Изморен съм от пътуването и цялата подготовка за първенството. Още след мача с Холандия осъзнахме, че ще бъдем поне сребърни медалисти. Все още не е отминал горчивия вкус от загубата от Русия и все още не мога да се израдвам напълно. Този медал ще го сложа вкъщи където имам специален рафт, където държа постиженията си от волейбола и извън него. Смятам да си направя колекция като баща ми. Хубаво е чувството да знам, че съм надминал баща ми на Европейско първенство, но това е още само за младежи, не за мъже. Първо да взема сребро и при мъжете и тогава ще ми бъде много по-готино”.