Трудно е да се прогнозира какво можем да очакваме от волейболните национали във втората фаза на Евро 2007. Избраниците на Мартин Стоев буквално ни шашнаха в първата фаза.

Измъкнахме трудна победа на старта срещу непретенциозния тим на Хърватия, последва катастрофа с Финландия и след това приятната изненада - чиста победа над високомерния отбор на Италия. Често националите са показвали, че играят силно срещу силни съперници и обратно, допускат нелогични загуби от слабаци.

Как можем да предвидим какво ще се случи в двубоите с новите ни три опонента - Русия, Полша и Белгия? Първият ни сблъсък в група F e със „сборная”. Треньорът Владимир Алекно познава отлично играта на звездата ни Матей Казийски и ще търси при всички положения адекватен вариант да неутрализира опасните атаки.

Алекно също помогна за изграждането на волейболист номер 1 на Европа и може би допълнително е разгневен от бягството на Казийски в италианския Тренто за сметка на Динамо Москва. Изходът от тази среща - неясен?

Триумф за нас би бил страхотен успех, по-реална, като че ли изглежда победа за Русия. У дома и стените помагат, можете ли да си представите как ще изглежда залата в Москва и до каква степен феновете ще пресират нашия тим.

Казийски бе освиркван и по време на мачовете от първата фаза, но това само му помогна да покаже истинското си лице срещу Италия. Ако нашите се абстрахират от обстановката, може и да бият.

Полша - крайно време е да ги бием и да прекъснем черната серия от загуби. На всяка цена!

Белгия - победа за България изглежда логична, но след студения финландски душ още не можем да се сгреем. Така, че и тук сме с едно наум.

Истинската битка стартира. Можем да се класираме за полуфиналите, само ако играем и в трите предстоящи мача, така, както изригнахме срещу Италия. Волейболните ни лъвове могат да мачкат, но ако си повярват.