„Може би пък тази година беше толкова силна за волейбола, защото излизахме от скандал и влизахме в скандал" - това каза в ефира на Дарик вицепрезидентът на Българската федерация по волейбол Петър Кънев. „Обвиняват ни, че сме тоталитарна организация. Ами дайте си сметка, че през последните години останаха два спорта в България - борбата и волейболът. Просто тези две федерации не се разпаднаха, имат здрави ръководства - не твърдя, че са най-перфектните, но във всички останали федерации принципът на канибализма, на самоизяждането - видяхте докъде докараха спортове като кану-каяка, гребането, стрелбата", коментира Кънев.

В предаването „МеждУредие" Кънев призна, че бившият национален треньор на волейболистите Радостин Стойчев и Матей Казийски са имали основание за някои претенции към БФВ и Данчо Лазаров. „От друга страна отсъствието на Андрей Жеков и Матей Казийски доведоха до съвсем нова обстановка и атмосфера в отбора, който на олимпиадата постигна това, което не знам дали бихме постигнали с Матей, казвам ви честно", допълни вицепрезидентът на Българската федерация волейбол.

Отсъствахте от медийния пейзаж през последните години, като изключим спортните теми, които коментирате, и новините около волейбола.

Аз съм политик, след като бях бизнесмен. Аз влязох в политиката за един определен период, за да видя как е в другата плоскост от живота - политическата. И последните три години основно бях отново в бизнеса. А волейболът е една лека закачка в последните шест месеца.

Силна година за волейбола, в същото време една от най-скандалните, една бурна година. В заглавията „волейбол" и „скандал" присъстваха много често.

Може пък и да са вързани нещата. На годишната ни конференция във Варна завих, че може би пък тази година е толкова силна заради скандалите. Истината е, че годината действително като резултати е най-добрата в българския волейбол. Дали това се дължи на силната опозиция или на силната работа на федерацията, аз оценки не давам. Във времето това ще стане ясно. Проблемите в българския волейбол на мен не ми се коментират толкова, това е една 8-месечна сага. Хора, част от тях уважавам, друга част не толкова, се питаха да търсят някакви промени по не най-добрия начин. Да, във волейбола има нужда от промяна, от нова структура, от нова организация. Изведнъж се оказа, че волейболът е общо взето спортът на годината, спортът на народа. Има невероятен наплив в момента от деца, които искат да спортуват. Проблемите са основно в организацията въобще в спорта в България. Аз успях за един ден буквално да отида до Лондон за Олимпиадата. По време на Олимпиадата имаше заседание на Техническия съвет на международната федерация. Бях свидетел на победата над Германия, просто видях атмосферата и обстановката. Спортът вече не е хоби, не е здраве, не е нещо встрани от нашия живот, спортът е държавна политика, национална политика, спортът са огромни финанси. С трици маймуни просто не могат да се ловят. Като гледах онзи ден много набързо новия бюджет, за мен трите приоритета, които трябва да ги има в един бюджет, това са култура, спорт и образование. В нито едно от трите места нямаме този ръст, който може да ни докара успехи. Оставете волейбола, оставете Марек-Пирин, какво казал Радостин Стойчев или Данчо Лазаров. Спортът трябва да започне от училищата - там, където ние сме почвали. Има една статистика, тя е ужасна, в България от 3000 училища има 2000 физкултурни салона, от които само сто и няколко стават. Цялата пирамида е абсолютно объркана и ако ние, като общество, искаме да имаме спортно присъствие, по-добро от икономическото, то трябва да вложим пари и това да бъде приоритет. България по всички показатели се намира на около 60-70-то място в света. Спортът също е там. Ние си стигнахме там, където и е мястото.

Колко независим е българският спорт от държавата и от изпълнителната власт?

Не можеш да бъдеш независим, когато ти дават пари. Аз не съм видял досега независим спорт. Не е бил независим преди години, не е и сега. В края на краищата ние разчитаме на помощ от държавата, а помощта всъщност са бюджетните средства, които официално се плащат на федерациите. Така че да говорим за независимост на спорта е абсурд. По-скоро има един нелош закон - закона за спорта, не е лош за организациите с нестопанска цел, който до голяма степен гарантира независимост на избор на ръководства и на управление на тези федерации.

Здравите сили ли победиха в спора с опозицията във федерациите?

Обвиняват ни, че сме здрава сила, че сме тоталитарна организация. Дайте си сметка. В последните години останаха два спорта в България - борбата и волейболът. Защо? Просто тия две федерации не се разпаднаха. Има здрави ръководства. Е, не твърдя, че са най-перфектните и най-добрите. Но във всички останали федерации принципът на канибализма, на самоизяждането, ги доведе до състоянието, в което спортове като кану-каяка, гребането, стрелбата, видяхте докъде ни докараха.

Уж играта е над всичко, но част от феновете казват, треньорът може да бъде сменен, играчите могат да бъдат сменени, но пък във федерацията си имате „вечната Амбър", да кажем Данчо Лазаров, това не може да се пипне.

Много странно беше. Първо, аз съм абсолютно сигурен, че Радостин и Матей Казийски имаха основание за някои претенции. Решението, което прие Данчо Лазаров във федерацията, беше нелогично, беше некоректно и неуважително спрямо един треньор. Реакцията беше много емоционална. За съжаление, това прерасна като една снежна топка в скандал, който тръгна от нищото и стана нещо. От друга страна, отсъствието на Андрей Жеков и на Матей доведоха до съвсем нова атмосфера и обстановка в отбора, който постигна това, което не знам дали бихме постигнали заедно с Матей, казвам Ви го честно. След победата над Германия, когато вече се бяхме класирали за финалите, Александър Боричич, който е президент на сръбската федерация по волейбол вече 24 години, а последните 10 години е вицепрезидент на европейската, тогава каза нещо много странно: „Петър, досега бяхте отборът на Казийски и Радо Стойчев, сега сте отборът на България". Волейболът е психологически спорт, там общо взето нагласата за игра е много важна. Там е много по-различно да си треньор на национален отбор, отколкото да си треньор на клубен отбор. В националния отбор ти идваш и в рамките на две до четири седмици трябва да мотивираш тези момчета, събрани от 15 отбора, които финансово не зависят от теб и въобще с нищо не зависят от теб, трябва да ги мотивираш да играят. Клубният отбор е нещо съвсем различно. Там ти си чорбаджията, ти купуваш, продаваш, стилът е друг. Вземете обратния резултат - Мартин Стоев, най-успешният национален треньор - неуспешен клубен треньор. Смени няколко отбора, резултатите не са тези, които очакваха от него. Много различни са нещата.

Смятате ли, че имаше хора (и кои са те), които очакваха провал на тази Олимпиада?

Не, не, не. Не мога да повярвам, че някой е очаквал провал на България. По-скоро всички очаквахме малко по-добри резултати. Пак повтарям, ако искаме да вървим напред в спорта, трябва съвсем нова организация. Така не можем да продължаваме, а може би искаме да продължим така и това ще бъде. Говоря за волейбола и въобще за спорта.

Погнаха Ви с ревизии, имаше и една глоба. Стана ли ясно как ще я платите?

Глобата вече е платена. Достатъчно други източници има федерацията, аз не искам да влизаме в спор с държавата дали над 50 процента от приходите на федерацията са бюджетни пари. Не влязохме в спор, платихме си глобата. Тя е за липса на търгове по ЗОП (закон за обществените поръчки), сигурно са прави. Но истината е, че никой досега не ни е казал и нито една федерация не го прави това. Има неща, за които съм съгласен, трябва да ги има - ЗОП за самолетни билети трябва да има, но съм категорично против да има търгове за медикаменти. Не забравяйте какво стана с нашите щангисти преди пет години, когато купиха медикаменти от една аптека. И ликвидираха българските щанги. Много неща трябва да се дискутират. Аз мисля, че министерството на спорта трябва да си преразгледа структурата и да има един силен инспекторат, който да контролира федерациите, а не веднъж на пет години да ни идва държавен финансов контрол.

Регулярно би било по-добре, защото нарушенията, ако ги има, биха били своевременно констатирани.

Точно така. Второ, не забравяйте, че от друга страна ние подписахме един договор, който никога досега в историята на българския волейбол не е бил подписван, за генерален спонсор с Корпоративна търговска банка, той е 4-годишен договор. Той е договор с федерацията, за националните отбори и е доста над 2 млн. лева.

За какво ще отидат тези пари?

Една трета от сумата отива само за детско-юношеския спорт, но не за националните гарнитури ще бъдат тези пари, а основната сума е само за националните отбори - младежи, девойки, жени. Сумите не са ни достатъчни, но никога досега не сме имали такъв договор. Доста е. Последните шест месеца навлязох в детайли в проблемите. Може би съм единственият в управителния съвет, който няма никакво отношение като собственост или участие във волейбола. Нито притежавам трансферни права, нито волейболни клубове. Практически нямам отношение. Много неистини се изказаха, много думи се хвърлиха във въздуха, доста глупости, меко казано, тръгнаха в пространството. Това между другото имаше обратен ефект, получи се едно циментиране на клубовете. Това е една консервативна среда, а може би и така трябва да бъде.

Т. е. те се обърнаха в подкрепа на Лазаров, дори тези, които не са му били фенове?

Точно така стана. От 80 клуба 79 гласуваха за Лазаров. Не може всичките 79 да го обичат. Циментираха статуквото с тази малко грешно отиграна схема на опозицията. Но аз Ви предлагам да спрем с тази тема. Нека да гледаме само напред.