На 7 февруари 2011 година Радостин Стойчев каза: „Не очаквайте да започна да ходя по вода след два месеца”. Оттогава минаха осем месеца и националният селекционер още не е добил способностите на Исус Христос. От представянето на специалиста като треньор на волейболистите ни не само изтекоха 248 дни, но и преживяхме моменти на еуфория, падение, тъга, гордост и апатия.

Очакванията бяха огромни, все пак националите ни щяха да работят с най-успешния български треньор по волейбол. Но оказва се не е само до възможностите на наставника. И пак на онази пресконференция в центъра на София през февруари Стойчев обяви: „Не знам колко мога да увелича коефициента на полезно действие в отбора. Но ако се обединим, то той ще скочи. Целите ми са земни, реални и естествени! Обещания за класирания не давам. Но ви гарантирам, че ще бъдем максималисти и работим за най-доброто”. И отборът ни работи, доста дори поработи, но и резултати каквито очаквахме, не постигнахме.

Положителното бе класирането ни за финалите на Световната лига, но в Гданск Аржентина ни спря от топ 4 след 0:3 гейма. Остана ни надеждата, че на Европейското първенство ще имаме дълъг и победен път. И очакванията ни не бяха безпочвени – Владо Николов и компания тренираха повече от обемно, имаха доста контроли с качествени противници, събраха над 12 хиляди зрители в София и биха Сърбия с 3:1 гейма (отборът, който триумфира на Европейското първенство). Въпреки здравословните проблеми в отделни играчи, волейболистите ни демонстрираха отлични качества. Но! Но още в първия състезателен ден на Евро`2011 в Прага на полето над ледената пързалка в О2 Арена, българите се замразиха и пиха една студена вода. Словакия, която не слагахме сред евентуалните ни тежки съперници, ни надигра. На 10 септември България падна от финалиста в Европейската лига с 2:3 гейма и така предначертаният път към Виена се изпари. Още се питам защо така се получи, дано наистина не сме подценили откриването на кампанията. Последваха сметки, защита на спортната чест, надежди и преждевременно прибиране към родината. Но не е само това, че националите ни не защитиха медала си от Турция`2009, а и че изпуснаха първата възможност да се сдобият с олимпийска виза.

За разлика от феновете, голяма част от специалистите и бившите селекционери, които продължават да вярват, че Стойчев може да ни изведе до бленуваните позиции, действителността е, че освобождаването или самостоятелното му напускане е по-вероятно. С най-голям процент пък е вероятността да му бъде даден втори шанс, но с поставянето на категоричната цел – участие на Олимпиадата в Лондон догодина, с орязване на правомощия, щаб и имунитет.

Интересно е да се разбере в първия си доклад като треньор на България какво е описал Стойчев. Дали там има отговори за важни факти и пропуски. Част от спряганите са: имаше ли грешки при смени в отделни мачове; защо не се правеха изненади при различни съперници, а действията бяха предсказуеми; защо срещу Словакия бе заложено на продължително включване на дебютанта Костадин Гаджанов; друга въпросителна е неколкократното изваждане от полето на капитана Владимир Николов; правилен ли бе подходът ни на турнира във Франция; имаше ли достатъчно игрово време и сработка между титуляри и резерви; защо България не започна във върхова форма Евро`2011; неточни ли ни бяха сметки при разглеждането на схемата на шампионата и големият пропуск - неоценяване на важността на старта и мача със Словакия; защо нямаше комуникация, дискусия и диалог с федерацията на подход и решения и т.н. Очаква се и подробен отчет за това къде е влаган седемцифреният бюджет за подготовка на тима; какво ще се предприеме относно задължителното спечелване на олимпийска квота и защита на гласуваното ни огромно доверие след сериозно лоби родната федерация да организира квалификацията с 8-те най-силни европейски селекции в София от 8 май; как преди 22 април, когато е финалът на италианското първенство, вече свободните ни национали ще се подготвят за тежките битки и т.н. Хората, които отблизо следят националния ни отбор се питат достатъчно ли беше това, че в тренировките се залагаше 90% на първична атака. Този елемент бе основен при работата това лято, а на втори план останаха сервис и посрещане. Оправда ли се това? Защото и не специалистите виждат, че при Мартин Стоев успехите идваха с начален удар, при Силвано Пранди с блокада, която дойде след като италианецът приложи специална система на работа именно за това. Защо такъв ключов елемент сега не се открои?

От друга гледна точка първата причина, заради която Стойчев пък трябва да остане е, че няма достойна алтернатива. Няма треньор, който да има неговата визитка, поглед върху отбора ни. А и не само във волейбола се разбра, че начело на националните ни селекции трябва е българин и заради комуникацията, а и заради патриотичната линия. Отборът ни се гради с години, опитните напускат, идват нови момчета всяко лято. Някой са научени, други попълнения се учат и през лятото. Факт е, че голяма част от  националите са достигнали максималното си развитие, като има и такива, които не са толкова пълноценни колкото на предишни шампионати. След всеки мач това лято Стойчев показваше израстване, доверявайки се на статистиката. Сега ако тази посока се запази, може и да играем на европейско ниво. Като организация пък трябва да се продължи линията от Пранди за нов стил на работа като в европейски тим, а всички в тима имат нужда от осъвременяване на начин подготовка, мислене и стил на игра. Относно средствата за подготовка – без пари не може. Просто това го налага класата ни – достатъчен бюджет както при големите европейски сили. Да правим ли сравнение колко инвестира Русия, Полша, Сърбия, Италия, САЩ?! Софиянецът е работяга, с добър поглед при избор на играчи.

Радостин Стойчев е хаплив в репликите и шегите, определян като грандоман, егоист, егоцентрик. Трябва да правим разликата между Стойчев начело на България и Стойчев, който води Тренто. И в Италия треньорът на Словакия Емануеле Дзанини го сподели. Все пак като качества и индивидуалности не можем да сравняваме по постове, дължина на скамейката и обиграност двата тима. Тренто стъпи на всички върхове събирайки най-добрите чужденци – през отделните години имена като Матей Казийски, Владимир Николов, Никола Грбич, Винярски,  Хуанторена . . .  Е, Стойчев още не може да ходи по вода, но дали ще ни тръгне по Н2О с или без него?! Само след броени часове или след няколко дни ще има яснота дали България ще продължи със Стойчев. Но пък може и да се изчака да разберем дали този път ние няма да имаме най-накрая своя спортен шанс, ако от Световната купа за Олимпиадата се класират три европейски тима и така съперниците ни на квалификацията в София няма да са най-трудните.

Гонг направи своето проучване, представи Ви различни мнения и виждания защото както някои казват „В спора се ражда истината”. Така между плюса и минуса, между „Да” и „Не” за Стойчев, се опитахме да Ви запознаем с повечето гледни точки. Нека обаче да предупредим, че ако не си вътре в съблекалнята, няма как да знаеш истината! Настроения, отношения, сработка, битки на характери, виждания . . . Едно обаче не може да се отрече от никой: България трябва да участва на Летните олимпийски игри в Лондон догодина! Националите ни трябва да завършат своя „План и проект 2012”! Пътят им е обезпечен, имат за първи път домакинското предимство, от тяхната игра, желание и хъс завиди! А феновете отново ще са там . . . в залата!