Волейболният национал Методи Ананиев даде първото си интервю, откакто направи първия си трансфер зад граница. „Мечката” все още не е дебютирал за тима на Монтекиари, където бе трансферирал по желанието на легендата Хулио Веласко. Проблеми с травма в рамото и аклиматизацията бавят първите му отигравания на Апенините. Ананиев бе включен в състава на тима за последния мач, но наставникът не заложи на него, чакайки пълното отшумяване на контузията му.

През уикенда Методи бе посетен от националния селекционер Мартин Стоев, който се интересува от готовността му да бъде в тима ни за Световната купа в Япония от 18 ноември до 2 декември.

„Видяхме се, говорихме. Мартин ме разпита за това как се чувствам при първия ми сезон в чужбина, за отбора, тренировките, езика. Каза ми какво се желае от мен за Световната купа. Контузията и неосъществения ми дебют няма да ми попречат да съм във форма, защото обема и качеството на тренировките са на много високо ниво. Отиваме в Япония с една единствена цел – квота за Олимпиадата. Настройката ми е като на всички – не гоним на 1000% първото място, а само да отидем в Пекин. Желанието е огромно,” сподели пред Гонг Методи Ананиев от Италия.

„Вече съм добре, все по-добре. Тренирам упорито и все още чакам първия си мач. Дано в най-близко бъдеще да се появя най-сетне на терена. Веласко ми каза, че шампионатът е дълъг и е по-добре да се възстановя напълно, отколкото да влача травмите по-дълго време. Очаквах да имам такива проблеми. Не съм все още в оптимална форма,” коментира моментното си състояние националът. 

Италианският стил на живот допада на българския волейболист, особено отношението на публиката към този спорт.

„Свикнах с живота тук, въпреки че е трудно през първата година. Ходя на уроци по италиански 3-4 пъти в седмицата. Първенството тук е 10 пъти по-силно от българското. Отборът ни върви добре. Половината отбор не знае английски и е трудно да се разбираме. Апартаментът ми е хубав, близо до залата. Условията са перфектни. Хранят ни два пъти на ден. През многото си почивно време интернет, разходки по магазините. Нямам координати на останалите българи в Серия А1,” каза Ананиев.

Мечката се радваше на голям интерес от страна на момичетата у нас, а как е в Италия? – „Още нямам никакви фенки. Залите са пълни. Билетите вече са наполовина продадени напред за сезона. Липсват ми приятелите и свободните разговори,” завърши Методи Ананиев.