В град Перник има една махала – Байкушева, но тя не носи името на Иван Байкушев, а на известната фамилия край река Струма.

В спортните среди Иван Байкушев беше волейболистът, треньорът, отговорникът, основателят. Това е човекът, който през 1974 година избира Испания за свое ново предизвикателство. И успехите не закъсняват – показва на иберийците какво е истински волейбол и как се играе. Застава начело на едни от големите отбори, а по-късно го назначават за отговорник за националната мъжка гарнитура. След смъртта му през 1978 година организират и до ден днешен турнир в негова чест и памет.

33 годин по-късно Испания е новият крал на Европа! За първи път в своята история тореадорите взеха златото и на волейболната сцена.

Изненадата на Евро 2007 в Русия е отборът воден от италианеца Андреа Анастаси. Неговите избраници регистрираха 8 победи от 8 мача и в страхотен спектакъл в Москва на финала взеха предвиденото и обещано първо място на домакините. Имаха смелостта да го направят и затова заслужили играчи като Рафаел Паскуал, който е на 37 години и има 505 участия с националната фланелка плакаха от радост и лежаха в несвяст на терафлекса в зала Олимпийска.

И докато в състава на Владимир Алекно имаше играчи, добре познати на средностатистическия фен, то за иберийците играха 90% волейболисти от местното първенство, един от италианския Перуджа, един от френския Стад Поатие и трима от средняшки тимове на Серия А2 на Италия. На мениджърско ниво е добре познато мнението – испански волейболисти не се купуват, никой не ги иска, а ако вече ги имат в отбор си седят на резервната скамейка.

Русия за първи път организира Европейско първенство, за първи път бе на крачка от 1991 да вземе евротитлата, но пак се провали. С разпределител-лидер на 39 години като Вадим Хамутских и жокер за серия от асове на 21 години като Алексей Остапенко е лесно на Алекно, но нещо му куца. Не може само да блъскаш, биеш, блокираш, трябва и мисъл, та дори и усмивка, а тя така и не се появи на лицето на Семен Полтавски. Сборная изпусна да захапе подадената съдийска ръка, прибра си дадените дором точки за обрат, но пак не се получи . . . Динамо (Москва) наскоро домакинства на финалите на Шампионската лига и се сгромоляса, а това е само един пример. Само със съдийски подаръци не може, трябва и игра!

¡ CAMPEONES ! Това са те – испанците! Без страх си взеха първия гейм с убедителното 25:18. Не се предадоха след като ги ограбиха очебийно с поне пет точки и паднаха с 20:25. Изпуснаха да поведат с 2:1 след 24:21, а пак бях губещите след 24:26 и 1:2 гейма. Не се сковаха, а се разиграха. Бяха на крачка от среброто при мач-бол за Русия при 24:23 в четвъртия гейм, но ги обърнаха до 30:28. „Ла Фурия” не се измори, не спря да вярва в чудото и след 2:2 гейма. Със самообладание набързо си поведе с голяма разлика, разконцентрира се за кратко, допускайки от 14:12 да бъде догонена до 14:14, но тогава влезе в традиционната роля на тореадор и промуши „руския” бик за 16:14, с което влезе в историята. С победоносния плащ бе Гилермо Фаласка, който реализира точки за два тейбрека - 30.

Жителите на Мадрид и всичките 17-сет автономни области на кралството тази вечер и нощ ще пеят под ритъма на кастанети, ще се радват, ще потанцуват фламенко, ще се утолят със сангрия или нещо-по силно, може и да си спретнат извънредна „Томатина”, а ние в България се питаме: „Кога ще ги стигнем . . . испанците?!”

Кога българските волейболисти ще покажат такъв темперамент, дух, самообладание, характер, колективизъм, физическа издръжливост, непреклонност, липса на страх и т.н. Пример вече имаме – дадоха ни го тореадорите.

Хубаво е, че и тук я има българската следа – Иван Байкушев, Тодор Симов, Сава Родев, Стефан Соколов и Емил Тренев. И докато преди се хвалехме какво сме дали на италианците, сега може да се похвалим и с това което сме дали на испанците. Въпросът е кога и ние ще усетим тяхната емоция?!

Първо ще видим какво посрещане са подготвили вече на летището в Барселона феновете на този не толкова популярен спорт в тази част на Стария континент.

Спортните запалянковци в Испания имат и уникалната възможност да имат звезди, които в един ден могат да им донесат двойна радост – еврокрале и на волейбол, и на баскетбол.

Сигурно е, че Крал Хуан Карлос ще ги повика, за да им връчи ордени.

След Дон Кихот, Санчо Панса, Дулсинея дел Тобосо, Пепу Санчес и компания, Фернандо Алонсо, Испания вече си има Рафаел Паскуал, Иван Перес, Хосе Луис Молто, Михел и Гийермо Фаласка, Хулиан Торес – Гарсия, Еврике де ла Фуенте и Исраел Родригес. Това се новите крале!