Изборът на Силвано Пранди за ст.тр. на националния ни тим-волейбол мъже за първи път бе приет единодушно като положително решение от всички членове на УС.

След официалното подписване на договора един от бунтарите във федерацията Борислав Кьосев заключи: „Подчертайте, че националния интерес от много време насам изпревари клубния.” Да, определено интелектът и класата на Пранди респектират и дори медийният интерес към него надмина очакванията на властимащите във централата ни.

Кризата и конфликтите по време и след игрите в Пекин налагаха спешна промяна, нов европейски имидж и фигура, която да обедини иначе класните и талантливи играчи в националния ни състав. Край на ругатните и нецензурните изблици по време на официалните ни международни срещи, от които почервенявахме дори пред телевизионния екран.

Естествено по стар български обичай се появиха реплики от рода: „Защо точно Пранди? Та ние сме го учили на волейбол. Свършиха ли се кадърните български треньори?” Да, Силвано Пранди призна публично, че е черпил опит и знания от колоси като Димитър Златанов, Каров и Чолов, но човекът не е спирал да се усъвършенства и доказва, докато нашите титани тънеха в непрестанна битка и спор кой е по-велик от другия. В тази без мислена полемика изостанаха и то много. Най-вече в манталитета и съвременните изисквания за атрактивен спорт. Доказателство са празните ни волейболни зали и слабите игри на националите в последните две изпитания- Св. купа и Олимпиадата. Пропиляхме шанс, за който още леем горчиви сълзи.

Сега отборът се нуждае от човек, който да обедини състезателите и да ги мотивира в името на България. Нещо, което не се получи след куп безумни проблеми, повечето, от които сами си създадохме- от липсата на знания и интелект. За възпитанието и дисциплината тепърва ще се види разликата. Със сигурност почивките от типа- на кой когато му скимни, няма да минават. А при Пранди тези, които обичат книгите няма да се черни овци, както по времето на предишния селекционер. Този, който предпочиташе фолк заведенията и смяташе, че само там тимът може да се обедини. Да, успехите бяха факт, но вече не се получава. Защото само с кръчми не става, трябва и работа, трябват и усилия в интелектуален план.

Момчетата ще трябва да извървят дългия път до Цивилизацията, няма да им е лесно, но със сигурност ще се обогатят. Дори да нямаме успехи, възпитанието на Пранди ще остави отпечатък, който ще ни придаде европейски вид. Младите в тима имат нужда от този допир с класата и изтънчените обноски за да видят, че света не е простотия и така могат да просперират на голямата сцена. Първоначалният шок ще отмине, но това е верния път към цивилизацията. Удоволствието ще усетим после, дори само от общуването с признатия спец.

А от друга гледна точка, работата на Пранди в българския волейбол ще промени мисленето на много наши треньори, визията и дори начина им на поведение.

P.S.За тези, които смятат, че се скитат из азиатските ширини неоценени, немили, недраги, припомняме старата българска поговорка: Кой каквото сам си направи, никой друг не може да му стори.