Пламен Константинов може да остане капитан на националния ни отбор по волейбол единствено и само заради феновете.

„Към този момент националният отбор е по-скоро затворена страница. Но единствено и само мога да размисля точно заради хората”, обяви Гибона пред Гонг.

След края на българското участие на Олимпиадата в Пекин и заседанието на УС на БФВ на 26 август, посрещачът обяви, че приключва с участието си в представителната селекция.

Изказването на Константинов дойде след въпрос на Гонг за едно писмо, връчено му от фенка след дълго чакане пред апартамента му в София.

Ето пълното интервю на Пламен Константинов пред Гонг:

- Септември месец е, а вече спечели първи трофей. Успя ли за по-малко от месец да се пренастроиш от национално на клубно ниво? Върна се усмивката ти и купата дойде. . .

- Ние сме в такъв период, че това не са най-важните неща, но е приятно да спечелиш трофей. Това не ни бе основната цел, а да започнем да се обиграваме и да се усещаме в игрището. Нямаме време. Имаме 15 дни, след които започват сериозни мачове.

- Ще бъдете ли готови пък за СуперКупата, защото там ще бъде далеч по-тежко?

- Не мисля, че ще бъдем много готови. Аз и разпределителят ни Симон Тишер сме от една седмица в тима и си мисля, че си личи. Но хубавото е, че за два-три мача по-бързо от обичайното си възвръщаме навиците и започнахме да се усещаме. Имаме и много проблеми с контузии. По-вероятно е да започнем малко неподготвени! 

- Доста нови неща има в Ираклис, като се започне от екипи, мине се през играчи и се стигне до президенти. . .

- Така е. Имаме ново ръководство, нови спонсори, нова екипировка. Като играчи не толкова много нови, промените при тях са съвсем малки за сега. Разчитаме повече на това по-бързо де се сработим. Когато не правиш големи промени в отбора, разчиташ на това да си по-отбор от другите с нова селекция. Но за съжаление не можем да използваме това преимущество поради липсата на основни играчи.

- Какво да очакват феновете от теб в Гърция, не само на месно ниво, където пак ще играеш срещу българи, но и Шампионска лига, където ще имаш сблъсъци с ЦСКА?

- Неизменно в последните години целите на Ираклис на национално ниво са спечелване на максимално количество трофеи. Голямата и основна болка на тима и на феновете на клуба ни е Шампионската лига. Европейските турнири са голямата им липса. Особено горчиво за тях са спомена и усещането за финалната четворка в Солун, който бяха сигурни, че ще го спечелят, купата уж им беше вързана в кърпа, а в крайна сметка загубиха финала. Това беше най-голямата горчилка за феновете. Затова всяка година започва с надеждата отборът, че ще направи нещо в Шампионската лига.

- За първи път обаче от дълго време оставаш два поредни сезона в един и същи отбор. това е заради някакви промени в теб или? Защо го направи?

- Имам си лични причини, плюс това знаеш, че разстоянието е малко. Особено когато сега сме без митници и без граници няма значение дали играеш в Солун или Бургас. Даже Солун ти е по-близо. Това бе една от основните причини. Освен това познавам си града, отбора, фенове. Харесва ми и затова реших да си остана и тази година там. А пък имам и лични причини, които ме задържат да съм близко до България. 

- До нас достигна информация, че една фенка доста дълго време те е чакала пред входа на апартамента ти, за да ти връчи едно писмо?!

- Така е! това бе едно много мило писмо от фенове на националния отбор, като основният момент в него бе молбата им да не се отказвам от националния отбор! Обещах да им отговоря, но не знам какво да им кажа. Може би има време, но пак казвам, че за мен към този момент националният отбор е по-скоро затворена страница. Но единствено и само мога да размисля точно заради хората! И заради големите очаквания, които имахме специално за Олимпиадата и след това голямото разочарование, че не можа да се реализира отбора на тези олимпийски игри. Това е нещо, което колкото тежи на нас, толкова тежи и на всички хора, които очакваха нещо наистина запомнящо се от отбора!

- А вечер, когато останеш сам със себе си, какво си мислиш, спомняш ли си за едно такова писмо, за някои реакции?

- Естествено, че си спомням! В крайна сметка не сме толкова различни от обикновените хора! Не живеем на друга планета. Всяко човешко нещо не ни е чуждо! 

- Престана ли обаче да вярваш? Защото казват, че когато човек силно си мечтае и вярва в нещо, то се сбъдва, а една твоя мечта се изплъзна!

- Вече казвам и че когато много, много се гласиш специално за едно нещо и го чакаш, и искаш то да стане по най-добрия начин, то не винаги става по най-добрия начин.

- Но да не спираме да вярваме и да мечтаем нали?

- Не, няма да спираме, но трябва да намираш нова мотивация. Трябва да намериш нещо, което постоянно да те държи жив! Нещо ново, което да гониш, да преследваш, да си поставяш нови цели.

- А при теб какви са те?

- Многостранни! Не обичам да си поставям само една цел! Но искам да си ги запазя повечето от тях лично за себе си, защото мисля, че е по-правилно в момента.

- Баща ти Георги Константинов те гледа и трите мача в Разлог. Емоционално реагираше, но ми направи впечатление, че се разбирате уникално само с едни поглед . . .

- Да, така е! ако не се разбирам с него с един поглед, с кого да се разбирам?! Той даже по-тежко изживява всичко, отколкото аз! За него е по-тежко и затова понякога ми е мъчно, защото знам как преживява, но всеки родител преживява по този начин.