Капитанът на българския национален отбор по волейбол Пламен Константинов даде обширно интервю за предаването „Гол линия” по Дарик радио. В ефир Гибона говори за предстоящия лагер на националния отбор, за бъдещите си планове, както и за другата си страст – футболът.

Константинов започна интервюто си именно с футбол. Той разкри своята любов към Челси и емоциите си след отпадането на „сините” от Барселона в Шампионската лига:

„В интерес на истината не помня толкова емоционално да съм преживявал някой мач. Аз съм фен на Челси от малък. Това е моят отбор в Англия и то може би защото като са ме водили на мач, в агитката на Левски знамената бяха на Левски и на Челси. На финала съм за Манчестър, защото Барселона отстрани моя отбор, пък и има българин”.

За конфликта си с феновете на ЦСКА по време на сблъсъците между неговия Ираклис и „армейците”, Пламен коментира: „Може би малко прекалено емоционално сме подходили и феновете, и аз. Аз ги уважавам и при всички положения те ще направят това, което зависи от тях да защитават отбора си и да помагат, дори с цената на това да изнервят противника”.

Гибона призна, че най-вероятно ще присъства на вечното дерби: „В последния момент ще се опитам да се вмъкна на мача, на Тони Попов трябва да се извиня, че не го информирам по-рано, но той винаги е бил отзивчив”.

„Тук очакванията и в двата лагера са еднакви, това е едно дерби, което трябва да спечелим независимо от всичко. Най-лошото е, че футболистите започват тези мачове с това, какво ще стане, ако загубят този мач. Затова последното дерби имаше футбол последните 15 минути”.

„ЦСКА ми харесва, мисля, че Любо Пенев е добро попадение. Имам такова чувство, мисля си, че може да направи много хубави неща. Видял съм съвсем малко. Губейки това дерби, разликата ще стане много голяма. Левски има по-лесна програма, но при всички положение 7 точки стават твърде много”.

За бъдещето си на клубно ниво, Константинов коментира: „За Тревизо можеше още в средата на сезона, защото имахме проблеми в Ираклис. Бях се договорил със спортния директор, но за в бъдеще има време. Ираклис се разпада, ще се разотидат почти всички. Имам варианти, не само за Русия и Италия. Аз не колекционирам първенства. Няма опции за извън Европа”.

За националния отбор и новия селекционер Силвано Пранди, капитанът ни заяви: „Това е 17-тия ми сбор с националния отбор. Имам здравословни проблеми. В момента се чувствам добре, но когато почна да играя болките могат да се появят отново. В един момент почваш да си задаваш въпроса, дали няма да е постоянно така”

„Селекционерът трябва да каже нещо. Аз съм човек, който момчетата познават и трудно ще ги изненадам с нещо. Това, дали ще пътувам навсякъде, е избор на треньора. Той трябва да даде възможност на младите играчи да поиграят. Най-важното там (в Световната лига) е точно това, защото могат да се проверят на световно ниво срещу най-добрите. Моята идея беше да помогна на Силвано поне в началото, защото ще има един период на адаптация. Моята идея е повече така. 17-тият сбор може да е едно малко сбогуване с българската публика. Не иска да изживея това като на финалната четворка в Прага – да стоиш в игрището и да не можеш да помогнеш. Аз съм се подготвил психически за всякакво развитие на нещата. Няма да си причиня да играя, ако не мога. Надявам се да мога да помогна, но това ще покаже този период на подготовка. Всичко зависи от това. Не искам да си причинявам това, което изкарах на финалите на Шампионската лига”.

„Би било много хубаво да сме в четворката в Белград на Световната лига. Независимо, че сме с разширен състав, трябва отборът да е постоянно под напрежение, за да свикнат, че се изисква от тях. За треньора е полезно да види, кои могат да издържат на това напрежение”.

„Със Силвано си говорихме повече за организационни неща на последната ни среща. Някои неща около по-младите момчета. Той е опитен треньор и мисля, че може да прецени информация която му се спуска да я пресее

„Не се изживявам като бизнесмен. Целта в живота ми не е била да съм такъв. Тук за 10 дена трябва да свърши неща за цяла година и реално не можеш да си починеш. Времето не ми стигна”.

„Големите отбори са тези, които могат да играят под напрежение. Това се вижда дори в Шампионската лига, когато играем да се класираме - със среден отбор играеш по-слабо, но с фаворит винаги си по-свободен психологически, прави се един добър мач и ентусиазма се покачва”, даде пример от футбола Гибона. „Примерите са адски много и това е един от основните проблеми дори на националния отбор по футбол – нереалните очаквания, които им възлагат всички”.

„Реалностите са, че отборът при всички положения е в първите 5,6 отбора в света. Там разликите са много малки. Въпрос е и на моментно състояние. Всеки може да направи разлика, може би ако има подмладявания в големите отбори,. Американците ще направят, евентуално Бразилия, Русия също ще има някои промени. Това обаче не важи за нас, защото нямаме този капацитет”.

„Гладът е най-големият стимул за спортистите да отидат в чужбина в някой нормален отбор и да си оправят живота. Ние имаме една зала, а си говорим, че трябва да бием Бразилия, Италия или Русия. Направихме го на базата на глада. За нашите възможности да излизат по 1,2 таланта на година е страхотно, това, дали ще се развият не зависи само от физическите качества. Има момчета, които са показали вече шампионски дух и манталитет”.

За капитанската лента, Константинов обясни: „Тя ще ти донесе повече негативи, ако искаш да си добър капитан. Носиш отговорност за своя отбор. Да държиш баланс между ръководство, треньори и състезатели, не винаги е лесно и не винаги можеш да намериш позитиви. Отбор означава всички – този отбор губи и този отбор печели”.

„Имал съм конфликти с отбора и при всички положения ще продължи да е така. Аз ще си затворя очите за моментна реакция, нещо, което не е хронично. Много е важно като има конфликт да не се показва на терена. Българите сме отвратителни в това отношение и затова успехите са ни в индивидуалния спорт. По-колективен спорт от нашия няма.

Има хора, с които не си казват добър ден и довиждане, но на терена това не може да си проличи”.

Гибона говори в ефира на Дарик и за личния си живот, за предпочитанията си сред жените и за изявите си като студент.

„Повече харесвам ниски жени. Преди един мач в Атина пред хотела спират две Ферарита, излизат две момчета по 160 сантиметра и имат среща с две по 190. Тези си ги гушкат през кръста и ги карат към Фераритата”, разказа той.

„Аз съм реалист за някои неща. Искам, когато спра със спорта и вече не мога да говоря на игрището, да ме запомнят. Винаги съм се стремял към това нещо”.

„С баща ми гърмяхме с черешово топче. Забавлявахме се, на мен ми липсва точно това. Сега ми е последният семестър в Нов Български университет. Адски е удобно, никой друг не развива тези дистанционни програми. Това е за хора като с моята професия – аз съм всяка година на различно ниво и за мен това е шансът. Обсъждахме идея да се въведе подобно обучение в затвора и така човек да може да излезе оттам висшист. На мен много ми помагат. Мисля, че трябва да се развие това обучение. Не гоня оценки, така че това не е такъв проблем”, завърши Константинов.