Ева Янева е една от най-добрите български волейболистки в последните години. Играла е в едно от най-добрите европейски клубове като Кан и Диномо Москва, а през последния сезон бе в японския Джапан Тъбакоу Марвълъс (Нашимония).  Именно тя наследи капитанската лента от Любка Дебърлиева през 2010. През 2011 преди Европейското бе освободена от състава на Националния тим. Ева Янева даде кратко интервю пред официалния сайт на Българската федерация по волейбол.

Как се чувствате?

Добре съм. Вече почти 2 месеца и половина съм си у дома, в България. Все още правя рехабилитации на лакътя. Използвам времето, за да бъда със семейството си.

В социалните мрежи виждаме снимки от планината. Това ли е мястото, на което си почивате най-добре?

Винаги съм обичала планината, доставя ми удоволствие. Една такава разходка ме зарежда с енергия.  За жалост това са само кратки разходки, трябва да съм в София всеки ден, за да правя рехабилитация.

През последния сезон играхте в Япония. На какво ниво е волейболът там?

Новото е високо. За мен сезонът не бе лек, тъй като начинът на игра е много по-различен от европейския. Отборите са с изравнени сили, никога не се знае кой ще победи, а и изненади в последния момент не липсват.

Японците са много по-различно по манталитет от нас. Трудно ли Ви беше в началото?

Да, определено в Япония е доста различно, но се свиква. Всичко е уредено и организирано до последната минута (тренировки, обеди, мачове) и човек няма много време за неща извън волейбола. Аз все пак съм там да играя професионално и това е на първо място. Действително социалният живот не е така „пъстър” както тук, повечето японци не говорят английски и комуникацията е доста трудна.

Следващия сезон отново ще играете в същия отбор. Имахте ли предложение от страна и на други клубове?

Още в средата на сезона имах разговори с ръководството на клуба и реших, че искам да остана още един сезон, тъй като много ми харесва начинът им на работа. Смятам, че още една година прекарана там ще ми помогне, а и съм отишла, за да печеля титли, тази година не успяхме, не искам да се прибирам от там без медал. Но, да, имах предложения от други отбори, но ги отказах, защото вече бях казала, че оставам.

Стилът на игра в Япония е много различен. Те залагат повече на защитата, не играят много силов волейбол. Усещате ли развитие за тази една година?

Да, атаката там не е много сила, трябва да си много хитър. Блокът, който правят не е много висок, но те така подреждат нещата, че винаги е много трудно да направиш точка от първия опит. За да реализираш точка трябва да използваш хитрост, това ми липсваше, тъй като аз съм силов играч и в повечето случай залагах на сила, но там това не помага. Определено имам напредък. Всеки ден тренираме различните елементи доста и това помага.

Следите ли представянето на националния ни отбор? Как бихте оценила представянето в Европейската лига?

Разбира се, че ги следя. Смятам, че направиха едно задоволително представяне, макар че винаги може и повече. Според мен нямахме късмет срещу доста добре подготвения отбор на Германия, който в последните години показва доста добра игра, от което натрупаха и самочувствие. Смятам, че бронзовите медали са задоволителни на този етап. Има още върху какво да се работи. А може би е по-добре, че стана така, за да се видят грешките. Мисля, че на Гран При  може да се получи едно много добро представяне.

Ако в момента ви кажат, че отбора има нужда от Вас, готова ли сте отново да облечете националната фланелка?

С най-голямо удоволствие. За жалост контузията не би ми позволила, тъй като все още не съм се възстановила напълно, просто нямам физическата възможност в момента.