Елица Василева е една от най-талантливите български волейболистки. Тя е на 19 години и с ръст от 192 сантиметра и носи екипа на България в два национални отбора – девойки и жени. Елица, която е носителка на приза „Най-перспективна волейболистка на България за 2008 година” е и единствената ни състезателка в селекцията на Стоян Гунчев, която играе извън родината. Всички останали девойки, които вече са в Топ 4 на Световното първенство са част от Националното първенство.

Наскоро тези националки до 20 години станаха №1 на Балканите, а сега със сигурност ще изкачат България от 54-тото място в момента в световната ранглиста далеч по-нагоре. Утре сутринта капитанката ни Цветелина Николова ще изведе тима ни срещу Бразилия в мач, решаващ дали ще бъдем първи или втори в Група Е и дали ще играем за място на финала с Турция или Германия.

„Очаквайте медали, ще се борим за това! Стигнахме до тук, защо да не преминем и по-напред?! Определено нямаме страх от Бразилия за мача утре. Радостта ни сега е много искрена и вече виждаме за какво работихме толкова много”, сподели изключително радостната Василева. През последните два сезона бе част от Маджик Пак Кремона в Серия А2, последната година постигна 191 точки, преди това 187 в Италия.

Ето какво каза още специално за Гонг от Мексико Елица:

Играхме добре и като отбор бяхме много силни. Показахме много добър колектив, а не всяка поотделно. Проучвахме добре отборите и след това тактически изпълнявахме вярно нещата, казани от треньорите.

Тайван и Холандия бяха трудни съпернички. До сега имаме една загуба в самото начало на Световното, като това си оказа влияние и върху самочувствието ни. Срещу Тайван бе трудно, защото са нестандартен отбор – много нисички и подвижни. Срещу Холандия бяхме много мобилизирани и играхме добре.

Определено нямаме страх от Бразилия за мача утре. Имаме достатъчно самочувствие и играем с лекота и няма какво да губим. Преди сме играли срещу тях и сме им взимали геймове.

От нас наистина може би не се е очаквало такова представяне, но ние самите си вярвахме, борим се до последни и излизаме за победи, независимо от противника.

Радостта ни сега е много искрена и след 3:0 над Холандия си казахме, че най-накрая след толкова работа това лято идват резултатите. Още не сме свършили , но с всяка победа си доказваме, че сме работили усилено и е имало смисъл от всичко направено.

Очаквайте медали, ще се борим за това! Стигнахме до тук, защо да не преминем и по-напред?! От мачовете утре зависи с кого ще играем на 1/2-финал, ако бием Бразилия ще бъдем първи в група Е. За сега Германия или Турция се ни вероятните съперници. Срещу Турция вече сме играли и сме ги били. Не бяха с много по-различен състав на Балканиадата, където станахме първи, но тук паднахме от тях. Определено можем да бием туркините отново. Също сме играли и с Германия, която би Турция. С малко повече усилие от наша страна и отново добро изпълнение на тактическите указания ще победим и тях. Ние разучаваме много добре противничките. По време на мачовете треньорите Стоян Гунчев и Иван Петров ни успокояват, подсещат ни какво да правим. И двамата са много щастливи и доволни от постигнатото. Определено сме доволни, че си върнахме на Холандия.

В Мексико е много горещо. Бяхме в груповата първа фаза в Тихуана – градът с най-голяма престъпност. Постоянно бяхме с полицейски ескорт, не излизахме от хотела. Сега сме в Мексикали и е 48 градуса температурата, но всичко това не го усещаме покрай еуфорията, че сме в Топ 4 на Световното първенство. Условията и отношението са много добри. Станахме любимки на много голяма част от публиката и имаме наши хора по трибуните.