Любка Дебърлиева ще продължи да бъде капитан и разпределител на националния отбор на България по волейбол при дамите. След Европейското първенство в Полша се заговори, че доста момичета обмислят дали да носят фланелката на представителната ни селекция, като официално само Радостина Рангелова – Цитигой обяви край. Гонг намери в Азербайджан капитанката Любка Дебърлиева, която сподели, че няма намерение да се отказва от националния тим и дори намекна, че решението на Роди може да не е окончателно, а да бъде убедена да остане.

„Няма да се отказвам от националния отбор. Ако трябва да съм честна, в момента се старая да не се сещам за него. Не съм го забравила и зная с кои отбори ще сме на квалификация за Европейско първенство. Сега предпочитам да не се раздвоявам. Единствено Радостина обяви, че се отказва, но в България всичко е предпоследно. Може по някакъв начин да я убедят да се върне или тя сама да размисли,” каза пред Гонг Дебърлиева.

Шампионката с Левски от миналата година в момента е състезателка на азербайджанския Локомотив Баку, който е спонсориран от държавните железници. Освен Таня Събкова, в този тим се оказа, че са още Кремена Каменова и Цветелина Заркова. Договорът на четирите българки е с ВК Азерел, но заради много си волейболистки, той е разделен на два отбора. Утре съставът на нашите заминава на лагер в Турция, шампионатът стартира през декември, а им предстои и участие в евротурнира Чалъндж къп, където във втория кръг ще играят с израелския Раанана в първите дни на декември.

„Уникално е развитието на Азербайджан. Тук няма световна финансова криза. Тренировките тук са най-страшното нещо, което ми се е случвало. След занимание няма сухо място по екипите. Дискотеките им обаче са трагедия. Доволна съм от избора си да играя тук засега. Дано е така и когато ни изпращат и си тръгваме” сподели още 178-сантиметровата шампионка на България, която на 21 септември стана на 29 години.

Националната ни разпределителка не съжалява, че е подписала договор на сляпо и е отишла в Азербайджан. След като бе част от руското първенство, тя предпочете да не се връща там, въпреки предложенията. Любка е в Баку и там й допада атмосферата, въпреки тежките тренировки.

Ето какви са впечатленията на Любка Дебърлиева за новата страна, в която ще играе:

„Бях в Азербайджан преди две години и промените са уникални. Уникално развитие на града. Направи ми впечатление, че пътищата са успяла да ги направят магистрали с по 4-5 платна. Цялата държава има добро финансиране. Избрах Азербайджан заради разнообразието. Имах предложения от Русия, но избрах Баку и тук страшно бързо свикнах. Плюс това се оказа, че сме четири българки в един отбор. При подписването на договорите знаехме, че няма да сме заедно. Подписахме договорите си на сляпо, без да знаем коя къде ще бъде от двата тима на ВК Азерел. При пристигането на летището, когато оправяхме емиграционни картички ни сюрпризираха, че освен с Таня при нас са още Кремена и Цвети. Четирите подскочихме от радост на летището.”

„Нивото тук не е толкова ниско, колкото се говори, че е. Добро е. Разполагат с добри финанси, купуват доста чужденки. При нас има още украинки и молдовка. Ние ще участваме плюс това в Чалъндж къп. Тук няма световна финансова криза. Няма среден клас хора, има много богати и много бедни. Нивото им на живот и стандарт е доста високо. Градът процъфтява, навсякъде се строи и това ме удивява. Условията за нас са страхотни. Имахме топло посрещане. Тук много ни харесва.”

„Тренировките тук са най-страшното нещо, което ми се е случвало. На 29 години ми се налага на скачам и тичам по цяла тренировка. След това нямам сухо място по тялото. Такива занимания не съм имала никъде другаде, интересни, разнообразни са. Залите са проблем – имат големи, но предпочитат да ползват по-малките.”

„Вече се разходихме и ходихме по местните дискотеки. Предупредиха ни да спазваме дисциплина и да не се прославяме. Оказа се, че Иван Тасев също играе тук. Видяхме се с него, повеселихме се, отидохме и заедно на дискотека. Дискотеките им обаче са трагедия. Имаше само мъже, които зяпаха. По улиците трябва да рекламираме името на отбора в екип. Волейболът е известен, и където да минем, ни се радват. Доволна съм от избора си да играя тук за сега. Дано е така, и когато ни изпращат и си тръгваме.”