Големи сме овчари и от гегите ни боли! След като Полша на 7 юли оприличи българите на овчари, на 31-ви волейболистите ни взеха реванш не само за загубения ½-финал от Световната лига, но и за националната обида. Защото за Курек и по-специално Бартман може да сме овчари, но от овчарската гега боли.

В София на комерсиалния турнир нашите национали паднаха с 0:3 от тима, който после триумфира, но в Лондон под флага на петте олимпийски кръга България излезе победител и то с 3:1 гейма. След като се поуспокоиха и върнаха колективния си дух, българите размахаха гегите на волейболното поле и биха по гърбовете поляците. Точка за точка, гейм за гейм, мач за мач. И уж Цветан Соколов и компания щяха да пестят силите си, да търсят две задължителни победи срещу Великобритания и Австралия, да отидат на ¼-финал и там за излязат на 100%. Видя се обаче за пореден път, че не звездите (Курек, Бартман, Винярски и т.н.) правят разликата, а духът, отборът, настроението, спокойствието и желанието.

Ние не обиждаме, а имаме уважение към противниците, почитаме както нашите си фенове, така и на съперниците. Ние не сме овчари нито на волейболното поле, нито на трибуните. Гуглите, калпаците, мустаците, гегите и ямурлуците ни отиват, защото това е нашето минало и бит. И сме по-скромни – след победата си от Световната лига полските волейболисти в София пиха, ядоха и на дискотека ходиха, а след като вчера нашите ръстови момчета биха фаворита и за олимпийското злато се почерпиха с . . . по една чаша популярна газирана напитка.

А да вземем на Бартман да му направим подарък една гега, но май няма нужда, вече може и да си е научил урока, че обиждаш ли на овчар, после може да ядеш бой. Желанието и победният дух бе в българския лагер, и именно така свалихме на земята дружината на Анастази.

Но да си признаем, че освен гега, в отбора ни има и винкел! Тодор Скримов е от Перник и след като се ошлайфа във Франция, сега като получи шанс, затвърждава рефрена, че пред винкело всички са равни и поляци, и британци, а дано и следващите кенгурата, гаучуси и адзури.

Тази победа бе прекрасна и заради това, че не бе очаквана. След нея още повече трябва да подкрепяме България, защото манталитетът ни е при победа – издигаме до небесата, а при загуба – плюем ама яко. Нека запазим добрия тон. Защото самите ни волейболисти снощи помолиха следното: „Нека хората да спрат с олигофренските си нападки към Матей Казийски. Този човек е един от нас и винаги е бил, и винаги ще бъде. Той е един от нас завинаги!”. А Андрей Жеков пък допълни: „Искам сега да чуя надутите и високомерни изказвания на Полша. Ето, че България има място в световния волейбол!!! Велики Българи! Браво момчета!!!”

Вчера смълчахме 6000 надменни полски фенове и играчи в Лондон. Утре България, волейболисти, треньори, щаб, фенове и овчари ще трябва пак да доказват колективен дух срещу Австралия.