Високосна, трудна и все пак не дотам загубена бе волейболната 2008-ма. Официалната оценка на ръководството е: „Като се изключат някои неприятни моменти, годината бе изключително успешна”. Но на привържениците на този спорт остана сладко-кисел вкус в устата или по-точно душата. А каква само искахме и можеше да бъде изминаващата година?!

Героите – мъжете с топка в ръка край мрежата. Те не се предадоха, а продължиха. Благодарим им за това! Много са актьорите: обичани национали, знайни играчи от роден мащаб, познати и не толкова известни подрастващи участници във волейболната хронология.

Сценарий на приказката с обърнато начало и край - както преди точно 366 дни българският мъжки национален отбор е №4 в света след 17 победи и 10 загуби в официални срещи. Всичко започна повече от добре – happy start вместо happy end. Евроквалификациите за нас бяха 6 победи, 0 загуби и 0 гейма за противника, просто 6 категорични мача, завършили с по 3:0 за България и виза за финалите на Евро 2009 в Турция (група Д от 3 до 6 септември), където ни чакат първо Сърбия, Чехия и Италия. След това през лятото продължихме с 8 успеха и 4 поражения в група Ц на Световната лига. Останахме втори и се стигна до там да треперим, FIVB да не ни даде на нас право да играем на финалите в Рио де Жанейро, просто да не се изморим. Дискусионна тема, отговорът – незнаен. През лято`2009 дано с игра си заслужим право да пътуваме и да викаме за националите ни в Белградска арена на финалите на този престижен комерсиален турнир. Преди това във Варна ни чакат препълнени трибуни за срещите с Русия (време за истински реванш), Куба (добре познат дори като спаринг партньор, ще следим някой от играчите да не забегне пак) и вечният ни клиент Япония.

Кулминацията - след като на няколко пъти отразявахме изпращане на националите ни за Пекин, китайската одисея привлече вниманието и на онези, които слабо познават правилата на играта с топка Микаса. Статистически 3 победи от 6 изиграни мача е равносметката ни на олимпийското поле. Макар и в ядрото на тайфуна с име „Пламен Константинов”, тимът ни би Китай и Япония, паднахме от бъдещия олимпийски шампион САЩ, усетихме сочния шамар на Италия, дадохме гейм на Венецуела. Въпреки амбицията на Гибона, липсата на сили и стимуланти бе решаваща и на ¼-финала измъкнахме само гейм от Русия. Олимпийската приказка свърши, дълго бе писана, а изживяването й толкова кратко и не по сценарии. Официално България зае петото място в класирането, но извън тези данни, у нас остана една горчивина, която дълго ще се помни. Крайъгълната дата на тази история бе 10 август 2008 година – денят Х, когато гръмна бомбата – Гибона не е в залата, а първият ни мач стартира. Последваха спекулации около думи и термини като лекарска забрана, завишени показатели, забранени субстанции, повече от мъжкарския хормон тестостерон, проби за едни с отрицателни, за други с положителни дипломатически грешки, нарушаване на мълчанието, страхливи крайни забрани и решения. В крайна сметка тимът ни се размина с премията от 1300000 лева от федерацията, но взе по нещо от ДАМС, едни повече, други по-малко. Вина в най-големи количества има и Мартин Стоев, че не повиши тон, когато трябваше, не му се чу думата, не зае една позиция, не призна грешките си.

Бързият оптимистичен финал - След страстното лято, бе взето навярно най-правилното решение за последните години – Силвано Пранди е новият национален треньор на мъжкия ни отбор. За поста имаше доста класни кандидати, но Професора си е Професор. Амбицията на италианеца стана ясна още в самото начало: „България може да спечели всичко. Фланелката на България е над всичко! Ако даден играч не изпълнява указанията ми и не е съгласен с моя стил на работа – то волейболистът ще бъде изгонен!” Едно е сигурно освен на световен волейбол, Пранди ще донаучи момчетата и на житейска култура, поведение и отношение, ще виждаме едни по-различни взаимоотношения.

Женската версия на лентата – основното действие се развиваше в квалификациите за Европейското първенство. 6 от 6 и писахме 6 на националките след като позволиха на съперничките си да им отмъкнат само 2 гейма по пътя към финалите на шампионата на стария континент догодина в Полша от 25 до 27 септември. На есен Ева Янева и компания трябва да се раздадат и бият Русия, Белгия и Беларус. Под ръководството на Драган и Нели Нешич, тимът ни вече заслужава да е победител във важните и трудни битки, въпреки че те прогнозират това да стане поне след още една Коледа. На турнира за Купа Елцин (завършихме на второ място), волейболистките ни разбраха, че пари и слава може да получат не само в клубовете си. През 2009-та красивият ни отбор ще дебютира в дебютната Европейска лига, като зелените завеси в зала „Орловец” в Габрово пак ще бъдат в кадър.

Нашето присъствие в чуждите продукции - българи бяха на върха не в една или в две държави. Цял свят разбра как „българският” Итас Диатек Тренто стана шампион на Италия. Радостин Стойчев, Матей Казийски, Владимир Николов, Смилен Мляков и Васил Стоянов дълго бяха аплодирани и се превърнаха в герои за алпийското китно градче. Българка стана европървенец, след като Нели Маринова – Нешич с Перужда спечели Шампионската лига. Втори пореден златен дубъл постигнаха Ева Янева и Страшимира Филипов като във финалния спор биха друга легионерка – Мартина Георгиева, вече Стоянова. Пламен Константинов взе пето рекордно злато в Гърция, а после и Суперкупа. Южната ни съседка пък отдаде заслуженото с плакети и тържество на онези много българи, който са играли и помагали в гръцкото първенство. За първи път в кариерата си Христо Цветанов и Красимир Стефанов извоюваха медали на Европейската волейболна сцена, след като получиха бронзовите отличия от CEV Cup. Изброяването може да продължи още, но историята трябва да се вмести в зададени рамки.

На родната волейболна сцена - накратко може да се обобщи: ЦСКА е шампион при мъжете и жените. Част от националите продължават да играят в Националната лига. Броят на легионерите продължава да се увеличава. Купата на България – при мъжете имаше интрига до края на турнира, ЦСКА не постигна дубъл, а ЛукОйл Нефтохимик вдигна трофея. При жените мъжката половина от зрителите имаше какво да види, но се запомни с женски бой, червени картони и нерви. Това май доведе и до огласяване на санкциите „замеряш съдия = 250 лв., псуваш = 100лв”. Интересен на публиката бе и турнирът Атаро клима, не само заради игрите с феновете.

Синьо-червеното дерби за известно време загуби игровите си качества, но през новия сезон, отново напълни и то зала Универсиада. Поздравления и за Левски и за ЦСКА, че решиха да играят на неутрален терен, но пред повече публика. Единствено трябва да се желае още нещо от трибуните – да се намалят ругатните и расистките подхвърляния.

Новаторско бе решението златните медали да бъдат раздавани със закъснение и то във Варна, плюс това да се излъчва само шампион, а сребърните и бронзови отличия се връчват според класирането от редовния сезон.

Главен герой си остава тимът на ЦСКА, който след дългогодишен труд вдигна заслужено шампионската купа. Попов и компания я отпразнуваха достойно, направиха селекция, доведоха в родния шампионат най-класния чуждестранен играч – европейския шампион и неколкоратен волейболист №1 на света Рафаел Паскуал. Върнаха и правото на страната ни да има представител в Шампионската лига. Контузии и липса на международен опит обаче до сега не позволява на червените да направят истинска крачка и в Европа. Спокойствие и психологическа настройка ще върнат победния дух в съблекалните на 4-ти километър.

В останалите роли: ЛукОйл Нефтохимик по това време миналата година все още имаше евромачове, но сега с няколко нови имена и травми отпадна по-рано в турнира Чалъндж Къп. Има още какво да очакваме от бургаските любимци.

Вицешампионите от Марек Юнион Икони играха добре, но малко късмет ги лиши от още международен опит. В Дупница продължават сериозните спорове на полето под съпровода на наелектризирана агитка.

Левски Сиконко смени наставника и бурята утихна, играчите се успокоиха, поговориха и заиграха нахъсано. Едно е сигурно, сините ще се хвърлят яростно, за да върнат някой от трофеите в ж.к. Люлин.

Нетипична бе една треньорска преквалификация в родния шампионат – Мирослав Живков, който е бивш национален селекционер на жените и наставник на белите волейболистки, пое мъжкия тим на Пирин Разлог. Предизвикателство и възможности, които тепърва ще анализираме резултатите.

Женското майсторство - някак продължава да липсва на това първенство онова, което да привлече вниманието на публиката и не само. Поне момичетата стигнаха до нещо неизживявано до сега – мачове с балкански и европейски съперници било то официални или приятелски.

Рецензия: Като цяло родното първенство за едни е на изключително ниско ниво, но май летвата постепенно се вдига, нещо като доказателство са достата покани от елитни европейски клубове за турнири и контроли в наши състави. Поне за първи път българска фирма-благодетел на волейболен отбор е основен спонсор на класен евротурнир. Пагубно обаче е нехайството на част от играчите, които на моменти за малко да откажат бизнесмени-президенти да спрат финансирането на клубове у нас. А картата на най-успешния български колективен спорт постоянно се увеличава – Монтана е в елита, родиха се нови клубове, обръща се повече внимание и на подрастващите. Така трябва, защото май изпуснахме не едно, а две поколения, на които тепърва ще се разчита.

Съдиите - трябва още да се поработи с реферите – младите не са научили урока си, продължаваме да броим грешките им на почти всеки мач, опитните, пък постепенно слизат от стола и надеждата е да се извлече максималното от обявените за догодина международни семинари. През тази година съдиите бяха пременени с нови 450 съдийски костюма.

Наградите – е, не Оскари, Малинки или медали, но все пак ги имаше доста през 2008 за звездите ни на полето. Още през януари Мартин Стоев и капитанът Пламен Константинов бяха въоръжени с пистолети от Министерство на вътрешните работи. През декември пък Гибона взе в ръце второ хладно оръжие – рицарската сабя като Мъж на Годината.

Лобито - страната ни със сигурност загуби част от него на световната волейболна карта след като д-р Рубен Акоста вече не управлява Международната федерация (FIVB). След отлични взаимоотношения с мексиканеца, сега разчитаме на сръбската си връзка с Александър Боричич, защото 72-годишният китаец Вей Цзичжун е някак по-далеч, пък ще управлява до 2012 година.

Спорове за авторски права - от май до сега продължава дискусията вече и в съда, дали момчето с огнестрелната ръка Цветан Соколов може да заиграе в Италия, или да продължава да бие сервиси в Дупница. Рано или късно диагоналът ще премине географската граница на родината.

Продуцентите - в офиса на БФВ на 6-тия етаж в сградата на ДАМС промени няма – до 2012 година президент ще бъде Данчо Лазаров. Освен привличането на нови спонсори, шефовете се захванаха и с благотворителност – търгове с екипи на родни и световни звезди – резултатите са добри още от първия опит.

Декорът – все същият и непроменен. Въпреки че вече доста години нямаме не само нова, но и отговаряща на световните изисквания зала, не на шега България кандидатства за домакинство на Евро 2011. Съвместната ни кандидатура с Гърция не спечели, но все пак опитахме. Чехия и Австрия ни надцакаха.

В гримьорните - волейболното семейство се увеличи с доста бебета – едни вече бяха кръстени, други съвсем скоро ще проплачат. Не липсваха и задължителните волейболни сватби.

Малко в страни от основната снимачна площадка - нека да не забравяме връщането на интереса и работата в сферата на плажния волейбол – преживяхме втория М-Тел Бийч Мастърс, балканското първенство, националните ни двойки бяха и на международни турнири.

В световен мащаб – САЩ просто спечели всичко възможно: Световна лига и олимпийските титли при мъжете в зала и на плажа при мъжките и женските двойки. Само бразилките в зала измъкнаха златото, а в американските ръце останаха сребърните медали.

To be continued . . .