Ще ни стигнат ли силите за нещо ГОЛЯМО в Пекин?! Този въпрос вълнува почитателите на най-успешния колективен спорт в България. Очакванията и надеждите, които се възлагат са огромни, а те неимоверно тежат върху плещите на Пламен Константинов, Матей Казийски и компания. Толкова пот хвърлиха, хвърлят и ще хвърлят до 10 август родните волейболисти, с една единствена цел – да усетят какво е да бъдеш на олимпийската почетна стълбичка.

Ако си наблюдателен, ще забележиш, че само нa една тренировка, националите сменят от 3 до 7 тениски, защото натоварванията са огромни и от момчетата тече вода.

И докато нашите „коват” мускули и събират въздух за маратона в Китай, се върнахме към историческите данни от предните Олимпиади.

Първо да си кажем за нас – България е пред прага на своето седмо участие на Летни Олимпийски Игри. При последния подобен форум голямото ни поколение на 90-те години в лицето на Любо Ганев, Димо Тонев, Мартин Стоев и останалите оставаме на 7-мо място в Атланта с треньор Богдан Кючуков.

На крачка от върха сме преди 28 години, когато играем финал! В бойкотирана Москва тимът на от Тодор Пиперков в състав Димитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов и Цано Цанов получава сребърните медали след победа на ½-финала над Полша с 3:0 и загуба от домакина СССР на финала с 1:3 гейма. След това в Сеул през 1988-ма с Борислав Кьосев, Димо Тонев, Петър Драгиев, Плаен Христов, Любо Ганев, Найден Найденов, Илиан Казийски и компания, начело от Пиперков, сме шести.

Сега поглед и към другите олимпийски делегации, в чийто редици има волейболисти:

Великолепната Бразилия, която в последните години буди само възхищение, особено когато е сразена от българите, в действителност е страната с най-мащабно участие на Олимпиада – цели единадесет волейболни турнира. Тук обаче идва изненадата за феновете – едва три медала (сребро през 1984, злато от 1992 година и последните Игри в Атина 2004-та). Бернардо Резенде май за последно сега ще може да използва звездите си, защото от 2009-та или следващия цикъл, младите ще изместят старите, скоростта, качествата и изявите ще бъдат от друг, нов вид за селесао. На нас ще ни остане само да влезем в ролята на Джиба, Густаво и компания пред PC-то на страхотната нова компютърна игра „Super Volei Brasil”. Ако имате време – с няколко клавиша, може да разцъкате с или срещу Густаво, Марсело, Серджо, Андре и Данте. Бразилците вече се снимаха, че играят волейбол не само в реалния живот, но и в кибер-пространството.

Американците също са често срещани на най-големия спортен форум на планетата през четири години. В актива на САЩ има вече 8 участия, като два пъти стъпват на трона – през 1984 и 1988-та. Преди 1460 дни те завършиха 4-ти, а преди 8 години -11-ти.

Адзурите също за почти абонирани за Игрите със своите осем дефилета на волейболната арена. И то неизменно от 1976 година до днес. Италия игра финал в Атина, но загуби от Бразилия с 1:3 гейма. Мастранджело правеше и невъзможното, но то се оказа недостатъчно и пред близо 10 хиляди души, ботушарите бяха на колене пред кариоките.

Олимпийското участие на Русия се разделя на два периода – преди и след новия режим. В новото време, Сборная има съответно четвърто, второ място и трето място през 1996, 2000 и 2004 година, преди това 6 пъти е била на олимпийския терафлекс, като има три титли (1964, 1968 и 1980), както и вицеолимпийски титли за 1976 и 1984 година. За последно Вадим вдигаше срещу САЩ в малкия финал на Олимпиадата в южната ни съседка. В сблъсъка на световните сили, за 78 минути играчите на Шипулин отупаха американците с 3:0.

Първият ни съперник в Пекин е домакинът Китай. На 10 август предстои сблъсък на балкански срещу азиатски волейбол. За съперника ни това ще бъде едва втора Олимпиада. Първото и последно представяне на турнира под петте преплетени кръга е през 1984 година, когато силите им стигат за осмо място. Едно е сигурно, Китай няма какво да губи, а само може да спечели пред родната фанатична публика и някой тим ще бъде „изненадан” в Пекин. Дано не сме ние в първия ми мач.

Следващият ни противник е отново от азиатската школа – Япония. След 7 участия , през последните 12 години Игрите минават без японски волейболисти. В далечните години от 1964 – 1976 година са най-славните им моменти – трето, второ, първо и четвърто място. След това 94, 88 и 92-ра година са съответно 7, 10 и 6-ти в крайното класиране.

В последния ми мач от груповата фаза на Олимпиадата срещаме Венецуела. Южно американците са пълни дебютанти на подобен форум. В историята си техният тим няма олимпийски мачове, а за последно на Световното първенство на 19 ноември 2006 година българите биха Венецуела с 3:1 гейма. В Световна лига 2008 те успяха да запишат само една победа и отнесоха 11 загуби.

Фараоните ще играят волейбол за трети път на Олимпиада. През 1984 година Египет завършва 10-ти, а през 2000 година – с една позиция по-надолу. Този сезон пясъчните играчи се представиха на ниво и зарадваха публиката си с 4 успеха в Лигата.

Един от трудните ни съперници през последните години е Полша. В Пекин се разминахме с тях в групата, но може да ги срещнем по пътя към Топ 4. Дружината на Раул Лозано още пази спомена от 1976-та година, когато става олимпийски шампион. И за тях това ще бъде седмо участие на подобен турнир. В Атина те останаха да делят 5-8 място, преди това в Атланта финишираха на предпоследното място.

Сърбия е в подем и го показва. От много хора желан е финал България – Сърбия в Пекин, но дали е възможно това да са стане реалност?! Милкович и компания станаха №1 на Олимпиада преди 8 години, а преди четири заеха златната среда между 5 и 8 позиция. През 1996-та пък им сложиха бронзовите медали.

(В скоби ще споменем, че странно или не, в челото за най-много олимпийски участия са волейболистите на Корея – 8 пъти. Но най-предното им класиране е петото място през 1984 година. Сега Корея ще пропусна Пекин, за първи път от 1980 година насам)