Часове след като Пиаченца спечели за първи път волейболната шампионска титла в Италия, играчите със златни медали имат нужда от почивка и сън. До 6 часа тази сутрин Христо Златанов и компания празнуваха триумфа след уникален обрат в Серия А1 срещу Тренто на Радостин Стойчев и Матей Казийски. Самият българин с италиански паспорт бе в основата за триумфа – в тайбрека при 13:13 точки реализира два аса и бе определен за MVP.

На живо успехът бе видян от легендата Димитър Златанов, който сподели впечатленията си пред Гонг. Бащата на Христо прогнозира, че след 25 години и внуците му ще спечелят шампионските златни медали в Италия, както той е направил преди 28 години, а сега Христо е №1 през 2009.

Ето още от разказа на Димитър Златанов за Гонг от Пиаченца:

Беше невероятно изживяване. И журналистите признаха, че такъв финал не е имало в близките 5-8 години. Преди 28 години името Златанов бе записано в златната книга на шампионите на Италия. Станах №1 с Роде ди Капа Торино. Сега името Златанов се повтаря с тава на Христо с Пиаченца. А като виждам как вървят и внуците и особено малкия удря топката отгоре, сигурен съм, че след 25 години, да сме живи и здрави, фамилията Златанов пак ще се впише в златната волейболна книга на Апенините!

Ицко направи същия като моя път, предполагам, че и неговите деца ще ни последват. Внуците има същите данни и движения като нас. Крушата няма да падне по-далеч от дървата!

Празненствата бяха страхотни. След връчване на Купата в залата, задължителното поливане със шампанско, и с рейса на площада. Там на голям екран феновете са гледали мача и чакаха шампионите! Празненства цяла нощ с целия град! До към 5-6 часа сутринта.

Заради охраната не можах да говоря с Радостин Стойчев и Матей Казийски. Радо Стойчев отиде и лично поздрави Христо! Това му прави чест, защото Радо е треньор от ново поколение, със сериозни виждания и нов манталитет, какъвто рядко се вижда в България. Аз ще поздравя Стойчев, като се върна.

Ицо се чувства идеално, той чака тази шампионска титла от 3-4 финала. Миналата година загубиха от Тренто, преди това от Сислей Тревизо. Все нещо не им достигаше и сега бе моментът да я спечелят. Имаха огромното желание, самият той ми го бе казали и го постигна! Който вярва в силите и иска, го прави!

Победата и такъв обрат са въпрос на вяра в силите и игра до края. Тренто поведоха с 2 гейма с по-добра игра, а Пиаченца не всички бяха на ниво. Само Ицко дърпаше царуцата, но това не бе достатъчно. След това обаче съотборниците на сина ми продължиха да вярват във възможностите си, Маршал подобри играта си в нападение, Браво стана сигурен посрещач, развоя се обърна. Грешките от сервис бяха намалени и се стигна до 2:2 гейма. В тайбрека играта бе точка за точка. Тренто взе предимство при 11:9 и 13:11. тук дойде и развръзката за титлата. И от двете страни имаше невероятна игра в защита и страхотни нападения. Пиаченца съумя с тройна блокада да вземе 12-та точка. Ицко успешно нападна и отиде на начален удар при 13:13. и с два аса на сина ми завърши мача.

Никой не очакваше, че при 13:13 Ицко ще бие такъв силен и мощен сервис,а мислеха, че ще заложи на сигурното.